Насочи се към втория самолет, който тъкмо тръгваше по пистата. Вятърът се изливаше в отворената кабина като река във водопад и се блъскаше в Килкъни с кипяща ярост. Той отпусна щаговете, мачтата се огъна под напора на въздушната струя и гредата се изви. Ледоходната лодка леко потъна, центърът на тежестта ѝ се измести надолу, а скоростта ѝ се увеличи.
По-лека и по-аеродинамична от LC-130, ледоходната лодка се втурна по пистата към самолета като гепард от Серенгети. Когато разстоянието намаля, турбулентната зона на завихреното от двигателите на самолета течение удари платното като насрещен буреносен вятър и забави лодката. Килкъни наклони надясно, насочи носа на лодката към ръба на дясното крило на самолета, а после вдигна автомата и стреля. Куршумите просветнаха, когато се удариха в метала и потънаха в двигателите и контролните повърхности на крилото.
И самолетът, и ледоходната лодка се носеха към края на пистата, разстоянието между тях бързо се увеличаваше, а Килкъни едва удържаше наклона надясно. Осем ярки пламъка изригнаха близо до опашката на самолета, когато помощните ракетни двигатели се запалиха. С лек подскок носът на LC-130 се насочи нагоре, последван от останалата част на огромната машина, която се издигна от земята.
Килкъни завъртя ледоходната лодка в широк кръг. Видя, че LC-130 не може да набере височина, въпреки помощта на ракетните двигатели. По дясното крило се появи проблясък, последван от внезапно сияние, когато от бордовите двигатели лумнаха пламъци. Поразеният самолет бавно се наклони надясно, облаци дим се закълбиха около горящата кабина.
Ъгълът на наклона се увеличи и накрая лявото крило щръкна вертикално нагоре. После LC-130 се преобърна, завъртайки долната си част към небето, като кит, който се извърта, за да се гмурне с главата назад в морето. Едва на хиляда фута във въздуха обърнатият самолет загуби ускорението си и се устреми към земята, ракетните двигатели ускориха падането му.
Корпусът се разби при удара и избухна в парчета разтопен метал. От разкъсаните резервоари в крилете върху леда се разля река от авиационно гориво. Ракетните двигатели се освободиха от разпадащия се скелет на самолета и с малкото им останало гориво изреваха по леда, после се завъртяха лудешки като коледни фойерверки. Нажеженото до бяло ракетно гориво от помощните двигатели запали разлетия керосин. Дим и пара обгърнаха отломките и като на забавен каданс полето от яростни пламъци започна да потъва, докато огънят се бореше с топящия се лед.
9
Килкъни извърна поглед от горящите останки и насочи ледоходната лодка обратно към LV-станцията. Забеляза сферичните контейнери с водородно гориво за станцията. В сянката им се виждаше някаква безформена купчина.
Килкъни остави ледоходната лодка до станцията и изтича до контейнерите. Зад тях лежаха два трупа. Ръцете им бяха вързани зад гърба. Бяха застреляни в тила. Той претърколи телата да види лицата им, въпреки че вече знаеше кои са.
Бързо претърси станцията за нещо, в което да увие труповете, и за място, където да ги остави, докато се намери начин да бъдат откарани у дома. В жилищните помещения откри две одеяла, вече сгънати и опаковани.
След като прибра мъртвите в складовия модул, Килкъни влезе в кухнята и потърси нещо за пиене. Извади пластмасова чаша от един от шкафовете на стената, сипа си вода и бавно я изпи. Наля си още няколко чаши, преди да утоли жаждата си.
Махна ръкавиците и внимателно огледа дясната си ръка. В специално излетият кевлар, който покриваше по-голямата част от тялото му, имаше следи от два куршума — сигурно щяха да разтрошат костта, ако я нямаше бронята. По ръба на панела Килкъни видя разкъсаната тъкан на костюма и кървавата драскотина. Под топящия се леден съсирек вече капеше кръв и той усети болезнено парене.
„Е, щом боли, значи мястото не е измръзнало.“
Намери аптечната за първа помощ и извади превързочните материали на кухненския плот. Прокара пръст по съединяващата тъкан в средата на гърдите си и дръпна направените от велкро части, после внимателно започна да съблича горнището на „тюленската кожа“. В замръзналия съсирек имаше нишки от опърлените краища на тъканта около раната. Когато стигна до десния ръкав, Килкъни го дръпна бързо и обели раната.