— Мамка му… — изръмжа той, ръката му трепереше.
От прясно отворената рана шурна кръв. Той се наведе над мивката и я проми с топла вода, после я превърза плътно със стерилна марля. Сгъна ръката си и марлята се обтегна, без да се развие.
След като временно реши проблема с раната, той облече ризата си и отиде до операционния модул. Оборудването си беше наред. Станцията изглеждаше готова за нормалното за сезона затваряне. Килкъни влезе в компютъра на станцията, осъществи сателитна връзка с компютъра си в консорциума в Ан Арбър и намери телефонния номер на Джаксън Барнет, директора на ЦРУ.
За първи път се срещна с Барнет малко след като напусна флота и се върна в Ан Арбър. Докато работеше над дисертацията си, Килкъни откри хакер, който крадеше информация през компютърната мрежа на консорциума. В опита си да го залови, той разкри обръч от индустриални шпиони и намери откраднато от ЦРУ разузнавателно устройство с кодовото име „Спай-Дър“.
Пътищата им с Барнет се пресякоха още веднъж, когато един руски олигарх се опита да открадне обещаваща нова енергийна технология от физик, който работеше за консорциума.
— Нолън, какво става в Ан Арбър? — попита провлачено Барнет с типичния си южнокаролински акцент.
— Идея нямам. Обаждам се от Антарктида — отвърна Килкъни. — Стана нещо, за което трябва да знаеш.
— Ясно. Изчакай секунда — каза Барнет. Натисна няколко бутона на телефона, които прехвърлиха разговора на високоговорител и включиха записващо устройство. После взе химикалка и обърна на чиста страница на бележника си. — Слушам те, Нолън.
Килкъни описа накратко работата, извършвана в LV-станцията, после разказа за случилото се след излитането му от Макмърдо. Барнет нахвърли няколко въпроса, докато Килкъни говореше.
— Колко време мина от излитането на самолета? — попита Барнет.
— По-малко от час. Модел LC-130 не е особено бърз, така че сигурно са все още някъде над Антарктида.
— Казваш, че Нюйоркската въздушна гвардия контролира основния въздушен трафик там?
— Мисля, че е така.
Барнет написа нещо на едно листче, отиде до вратата на кабинета си и каза на секретарката си:
— Сали, обади се в Пентагона и виж с кого от това подразделение можем да говорим.
Сали Кърш кимна, взе бележката и започна да набира номера.
— Нолън, а има ли изтичане на информация? Кой друг знае за случилото се?
— Само руският екип в станция „Восток“.
— Възможно ли е да имат нещо общо?
— Съмнявам се. Ако беше така, вече щях да съм мъртъв.
— Джаксън — прекъсна го Сали. — Свързах се с генерал Марк Джоли от Нюйоркската въздушна национална гвардия.
— Благодаря. Прехвърли го. — Барнет изчака, докато не чу изпукване откъм високоговорителя. — Генерале, добре ли ме чувате?
— Високо и ясно — отвърна Джоли. — Току-що получих обаждане от председателя на Съвета за сигурност, който ми нареди да се свържа с вас възможно най-бързо. Какво мога да направя за вас?
— Оценявам вашата отзивчивост, генерале. В момента ни слуша и Нолън Килкъни, който е в Антарктида. Нолън, разкажи на генерала за твоя полет.
Килкъни повтори историята за свалянето на „Скайър-98“.
— Господи Боже, защо някой би направил подобно нещо? — изуми се Джоли. — Та това са военни действия.
— Възможно е, но не знаем причината за атаката — обясни Барнет.
— Генерале — намеси се Килкъни, — хората, които свалиха вашия самолет, в момента летят над Антарктида и съм сигурен, че не са се насочили към Макмърдо. Имате ли идея къде биха могли да отидат?
— Макмърдо е главната входно-изходна точка за Антарктида, особено за тежки самолети като LC-130. За да не минат през Макмърдо, ще им се наложи да открият друго място, където да презаредят.
— Въздушни танкери? — предположи Барнет.
— Възможно е, но това означава, че самите похитители трябва да разполагат с гориво. Най-вероятно е да са оставили верига от скрити запаси по пътя си. Ние сме го правили преди, а добър екип на херкулес може да кацне почти навсякъде.
— А има ли радарно покритие тук? — запита Килкъни. — Може ли някак да открием този самолет.
— Антарктида не е международно летище — отвърна Джоли. — По-голямата част от континента изобщо не е покрита. След като полетите излязат извън обхвата на центъра Макмърдо, ние ги проверяваме с редовни радиосъобщения. Може би някакъв разузнавателен сателит?…