— И на мен ми хрумна подобна идея. Имаме няколко сателита, обикалящи над полюса, но да се проследи летящ самолет е почти невъзможно, освен ако нямаме приблизителни координати къде да търсим. Ако сме големи късметлии, можем да ги хванем как презареждат на земята, но няма да го разберем, преди да са минали няколко часа.
— А дотогава те вече ще са се изпарили — добави Килкъни. — Генерале, на тяхно място вие накъде бихте се отправили?
— С LC-130 има четири възможности: Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка или Южна Африка.
— Ще предупредя нашите хора там да следят за такъв самолет — каза Барнет.
— Трудно ще го сбъркат с нещо друго — вметна Джоли. — Килкъни, имаш ли представа къде е паднал самолетът ми?
— Нямам точни координати, но мога да стесня зоната на търсене, генерале. Трябва ни и екип, който да разгледа останките близо до LV-станцията, може сред тях да се намери нещо, което да ни подскаже с кого си имаме работа.
— Нямаме много време, но ще направя всичко по силите си — обеща Джоли. — Изправяме се пред правилото за минус 54.
— Какво е то? — запита Барнет.
— Всяка работа навън спира, когато температурата падне под минус 54 градуса по Целзий. Твърде опасно е за хората да са навън при такова време — обясни генералът. — Нещо друго?
— Нямам много провизии, а останалата част от екипировката ми е в Макмърдо — каза Килкъни. — Ще ми трябва и превоз към дома.
— Трябва да запазим инцидента в тайна за момента, генерале.
— Един от моите самолети е бил свален. Как ще го държим в тайна?
— Като публично го обявим за злополука. LV-станцията е достатъчно далече, за да не изпратят от Си Ен Ен екип за оглед. Ще пуснем съобщение в пресата, че самолетът се е разбил при излитането вследствие на механична повреда. Разкажете на екипа, който ще разследва, истинската история, за да знаят какво търсят, но за всички останали това ще бъде просто злополука.
— Ами вашият човек в LV? Как ще обясним присъствието му? — попита Джоли.
— Не съм тук — обади се Килкъни. — Никога не съм бил.
— Ще прегледам докладите в Макмърдо за печатни грешки — рече Джоли, след като разбра идеята.
— Имам един последен въпрос, генерале — каза Килкъни, — казахте, че добър екипаж на херкулес може да се приземи почти навсякъде? Къде може да са намерили добър екипаж?
— Много хора могат да летят на този тип самолети, но моите пилоти са единствените, тренирани да се приземяват на лед. Военноморските сили изпълняваха преди тази задача, така че сред тях сигурно има някой обучен да лети на херкулес.
— Това е всичко засега, генерале. Благодаря ви за помощта — рече Барнет.
— И аз ви благодаря, генерале.
— Дръжте ме в течение — каза генералът и затвори.
— Не съм тук. Никога не съм бил — повтори весело Барнет. — Нолън, ще направим страхотен шпионин от теб.
— Не, благодаря.
— Така, ясно е какво е станало, сега да се съсредоточим върху мотива. Какво може да се спечели от такава атака?
— Сондата — натъпкана е с последните достижения в областта на изкуствения интелект, роботиката и дълбокоокеанската изследователска технология. Бих казал, че който и да я е поискал, е платил най-малко един милиард долара.
— Твоите изследователи намериха ли нещо в езерото? — попита Барнет.
— Да, откриха форма на живот. Всички проби се съхраняват в сондата. Търговската стойност на това нещо е напълно неизвестна. ДНК-то му може да се окаже доста сходно с по-прости видове на планетата.
— Ами геоложкото проучване?
— Взехме проби от водата и почвата по дъното, за да определим минералното съдържание. Кората там е доста тънка, така че от пукнатините извират интересни неща.
— Може това да е мотивът, Нолън. Няколко държави имат сериозни териториални претенции към Антарктида. Не е направено много по отношение на тези искове, но ако става въпрос за ценни минерали, ситуацията може бързо да се промени. Ако някой сметне, че САЩ са използвали изследователска станция като прикритие за търсене на полезни ресурси, да кажем — ново нефтено находище, — редица други страни могат да решат, че националният им интерес изисква да ни попречат.
— Което ще доведе до военни действия.
— Именно.
10
1 февруари,
Рио Гайегос, Аржентина
Грег Кун снижи самолета под надвисналото небе и го насочи към пистата. Това беше третото му кацане за последните осемнайсет часа — първите две не бяха нищо повече от спирки за презареждане на тайни места по пътя им за бягство от езерото Восток.
Кун и екипажът му бяха натрупали повече от трийсет и шест летателни часа за по-малко от три дни, което бе далеч повече от разрешеното от военноморските разпоредби и федералното авиационно управление. Но от друга страна, нито флотът, нито среднощните курсове на куриерския самолет, който караше последните няколко години, някога биха му донесли толкова пари, колкото Дюрок предлагаше.