Силен западен вятър задуха откъм Андите и разклати самолета. Без да се замисля, Кун коригира скоростта и наклона. Колесниците леко се спуснаха върху старата писта и машината се насочи към сградите в края ѝ. Някой сигнализираше със светещи в оранжево палки в тъмното. След като изпълни инструкциите, Кун изключи двигателите.
Близо до самолета Кун видя черен хамър, военен джип, камион с авиационно гориво, самосвал и товарен камион.
— Добра работа, господа — обърна се Кун към екипажа си и се отпусна за първи път от няколко дни. После включи интеркома на самолета. — Пригответе се за разтоварване.
— Разбрано, сър — чу се от припукващия високоговорител.
В мига, в който отговорникът за товара отвори вратата за пътниците, Съмнър Дюрок излезе от самолета с куфарче „Халибъртън“ в ръка и се отправи към джиповете. Мъж в униформа и с гъсти черни мустаци стоеше до хамъра. Ръцете му бяха потънали дълбоко в джобовете на дългото му кожено яке.
— Всичко готово ли е, генерале?
— Да, както се бяхме уговорили. След като хората ми качат товара ви в контейнера, той ще бъде закаран на доковете и преместен на борда на товарен кораб.
Генералът подаде на Дюрок някакъв плик.
— Вътре са митническите документи и разрешението за охранителната ви техника.
Рампата в опашката на LC-130 се спусна със стон към земята. Генералът махна с ръка и хората му се приближиха към самолета, за да помогнат при разтоварването.
— Къде е другият самолет? — попита генералът.
— Не успя да се справи с обратния полет.
Дюрок и генералът наблюдаваха как войниците бързо преместват контейнерите от самолета в камиона. Кун и неговият помощник-пилот огледаха самолета си, докато други го презареждаха с гориво от камион-цистерна за последния етап от пътуването. Когато и последният от контейнерите беше разтоварен, Кун подаде бележника си на помощник-пилота и се отправи към Дюрок.
— Трябва да останем тук до края на деня, нали? — попита.
— Точно така — отговори му Дюрок.
— Добре, защото аз и хората ми имаме нужда от малко почивка. Не ми се ще след целия този път да се разбия в някое ранчо, защото съм заспал над щурвала от изтощение. Пък и ми се струва, че е време да получим и останалата част от парите.
— Точно така, командире.
Дюрок постави куфарчето „Халибъртън“ на капака на хамъра и го отвори — един лаптоп и сателитен телефон бях добре закрепени в гнездата си в подплатената вътрешност. Дюрок включи компютъра и бързо се свърза с банка в Швейцария. После въведе номер на сметка и извади нещо, което приличаше на обектив на видеокамера. Задържа го пред дясното си око. Устройството, което беше включено към лаптопа, сканира ретината му и предаде информацията на компютъра в Цюрих. Компютърът на банката сравни образа със съхранявания в базата данни и потвърди самоличността на Дюрок.
— Както се бяхме споразумели, сега ще прехвърля шест милиона долара на вашата сметка. Разбира се, при създалите се обстоятелства ще я делите само между вас шестимата.
— Не бях мислил за това — призна Кун и осъзна, че загубата на втория самолет е удвоила парите, които щеше да получи. — Моите хора бяха наясно с рисковете, както и вашите.
Дюрок кимна и за миг се замисли за верния Леон Албрет. Набра още някакви команди, изключи компютъра и затвори куфарчето.
— Командир Кун, тук се разделяме. Има скрито гориво по пистите по пътя ви обратно към Съединените щати. На последната ви спирка наземен екип ще възстанови оригиналните обозначения на самолета ви.
— Сигурен съм, че това ще допадне на моята кралица. Винаги е летяла в цветовете на флота.
— Свържете се с нашия човек в стратегическата стоянка за временно съхранение, преди да започнете последния етап от пътя. Успех.
Кун стисна силно ръката на Дюрок:
— На вас също.
След шест час сън Кун разбуди екипажа си и започна предполетната подготовка. Старият самолет беше летял добре въпреки годините, прекарани в хранилището, а всички от екипажа бяха действали така, сякаш бяха напуснали военноморските сили едва вчера.
Когато излетяха, Кун избра курс почти по права линия, приблизително успореден на крайбрежието на Аржентина. Изчисли приблизително шест часа полет до Буенос Айрес, предвид климатични условия. В небето се кълбяха големи пухкави облаци, а в синьо-зелените води в залива Сан Хорхе се къдреха пенливи вълни.