Тяхната презентация на тазгодишната конференция за генетични технологии беше резултат от договора, подписан от „ЮДжийн“ с мичиганската щатска полиция, за да им помогне да пресеят огромните полицейски архиви от ДНК проби. Сиуик, който ръководеше подразделението на нортвилската лаборатория за биологични и ДНК изследвания към щатската полиция, служеше като свързващо звено в проекта.
— Мисля, че мина добре — каза Сътън, като събираше записките си.
— Добре ли? — Иймс беше изненадан от реакцията партньора си. — Бяхме неотразими.
Сиуик огледа с усмивка празната вече зала.
— Беше невероятно, Оз. Наистина фантастично.
— Хей, Лойд. Мисля, че на нея ѝ хареса.
Иймс кимна.
— Как сега да върнем тази млада дама в лабораторията, след като усети тръпката на славата?
Сиуик се обърна към двамата:
— Не приличаше на защитата на дисертацията ми.
— Разбира се — кимна Иймс. — Хората тук са твои съмишленици. Те се интересуват какво имаш да им кажеш.
— Вие сте върхът! Научих толкова много от вас, че чак се чудя какво правя тук сега. Благодаря ви, че споделихте блясъка с мен.
— Споделихме? — изненада се Иймс. — Тук сте, защото сте симпатична млада блондинка. Да не мислите, че някой ще даде сума ти пари, за да дойде да слуша мен и Лойд?
— Разбира се, че не — съгласи се Сиуик, като се смееше.
— Приеми го, Лесли, ти си тук само за украса — добави Сътън. — Трябваше ни, за да вкараме хората в залата и да ги задържим по местата им.
Сиуик сияеше. Това беше един от най-силните моменти в кариерата ѝ. Току-що беше представила важен доклад на престижна биотехнологична конференция и това беше безподобен успех. Иймс я беше насърчил да разшири професионалните си хоризонти и ѝ беше помогнал в подготовката на академичната статия. След конференцията тя щеше да бъде публикувана в уважавано научно списание.
— Значи съм само научна кукличка? — пошегува се Сиуик.
— Не — отвърна Иймс сериозно. — „Кукличка“ загатва, че не си умна, а това далеч не е така. Определението е „учена палавница“.
— Наистина трябва да си направиш собствен календар — намеси се Сътън. — На всеки месец да си в различно, разкриващо това-онова лабораторно облекло.
— Отсега виждам корицата — аз само по медала от Нобеловата си награда. — Сиуик се изпъчи и присви съблазнително устни.
Иймс и Сътън се засмяха.
— Оз, сериозно, благодаря ти, че ме накара да го направя — каза младата жена.
— За мен беше удоволствие.
Сиуик погледна часовника си.
— Ще отида да се обадя на съпруга си. Той ще се гордее с мен.
— Задължително, иначе ще си има работа с мен. Предай му, че съм го казал.
Сиуик се засмя, взе куфарчето си и излезе от стаята все още безумно щастлива от триумфа си. В това време един мъж в скъп костюм се приближи към събеседниците ѝ.
— Добър вечер, господа. Отвън ни чака кола, само трябва да ме последвате.
— Кола? По какъв случай? — попита Иймс.
— Имате уговорка за тази вечер с моя работодател, Шарл Лафит — поясни той само за да срещне обърканото изражение на Иймс. — Уговорката беше направена миналата седмица.
— Лойд, знаеш ли за какво говори този човек? — попита Иймс, изненадата му бързо прерастваше в подозрение.
Сътън кимна умърлушено.
— Приех поканата от името на двама ни.
— Защо? Знаеш какво иска и си наясно какво мисля за евентуална продажба на компанията.
— Да, знам. И се извинявам, че ти го сервирах така, но „ЮДжийн“ сега е публична компания и независимо дали ни харесва или не, трябва да оправдаем доверието на нашите акционери, като поне изслушваме предложенията, които ни се отправят. „Виеложик“ е голям играч с дълбоки джобове и ми се ще да чуя какво има да ни каже Лафит.
— Е, хубаво… — Иймс се обърна към изтупания пратеник. — От свое име приемам любезната покана на господин Лафит.
— Отлично, последвайте ме, господа.
Излязоха пред конферентния център, където ги очакваше шофьор, застанал пред тъмносин мерцедес „Гард“ C-50. Мъжът ги откара до Сентрал Парк Уест и там спря пред висока каменна сграда, която гледаше към парка.
Облечен в униформа портиер ги поздрави и след като бяха проверени от охраната във фоайето, Иймс и Сътън се качиха в асансьор с доста футуристичен вид. Слязоха на горния етаж и се озоваха в облицована с дърво зала с мраморен под и кристален полилей. Пред тях се отвори огромна махагонова врата. Появи се един иконом, който поздрави:
— Добър вечер, господа. Може ли да взема палтата ви?