Чиниите от третото блюдо бяха отнесени и икономът се появи с бутилка „От Брион“ реколта 1980. Лафит опита бордото, внимателно прецени вкуса и явно реши, че е приемливо. След малко прислужниците поднесоха основното ястие: кълцано агнешко със сливи и розмаринов сос, със салата от палмова сърцевина, поръсена с отлежало шери.
— Запознати ли сте с гренаш? — попита Лафит, докато посягаше към чашата си.
— Сортът грозде? — попита Иймс.
— Да, невероятно разпространен гроздов сорт.
Сътън завъртя чашата си и вдъхна аромата.
— Това ли пием сега?
Лафит поклати глава.
— Шатото, което е произвело това вино, отглежда три вида червено и два вида бяло грозде, но не и гренаш. Сред лозята на Бордо гренашът би бил не на място, но навсякъде другаде е приветстван. След испанското бяло грозде аирен гренашът е най-масово засажданият гроздов сорт в света.
— Какво го прави толкова популярен? — попита Иймс.
— Приспособимостта. Гроздето гренаш расте много добре в сухи, горещи области, а самата лоза е много устойчива. Затова и се среща на места, където други сортове лози биха повехнали и измрели.
— Звучи почти като плевел — каза Сътън.
— Много е издръжливо и е невероятно плодоносно. Ако се поддържат грижливо, лозята от гренаш могат да носят три до четири тона на акър тъмни гроздове с наситен, превъзходен вкус. — Лафит говореше замечтано, спомняше си възхитителната реколта от Шато Ньоф дьо Папе. — За съжаление същите тези лозя в не толкова грижливи ръце биха могли да удвоят плодородността си, но в резултат да се получи бледо, отвратително питие, най-често продавано в картонена кутия. Употребата на този сорт в масовото производство е помрачила образа му в представите на много любители на виното по света и така е лишила някои от тях от вкусването на наистина невероятни реколти.
— Чувал съм, че във виното се влага много повече, не само грозде — каза Иймс.
— Напълно вярно. Майсторите винари са артисти, които извайват от аромата и вкуса незабравими преживявания. Но дори истински майстор може да бъде ограничен от материалите, с които трябва да работи. Гренашът се адаптира прекрасно към околната среда и ароматите, които ще роди едно лозе в Австралия, ще са доста различни от тези на лозята, отгледани в Испания, Африка или Калифорния.
— Успех на еволюцията значи — подхвърли Сътън.
Лафит кимна.
— Оттам идва и възхищението ми към това скромно грозде. Всяко лозе може да израсне в идеалната среда, но гренашът процъфтява на сурови места.
— Много може да се научи от организми, които притежават подобна черта — добави Мартино.
Иймс се замисли за формата на живот, скрита в тъмните води на езерото Восток, докато преглъщаше последното парче от агнешкото.
— Напълно съм съгласен.
— А сега е ред на десерта — обяви Лафит.
Чиниите и чашите бързо изчезнаха и икономът отново представи последния избор на вино за тази вечер — от Шато Д’Икем Сотерне. След като получи одобрението на Лафит, той напълни чашите със сладкото вино.
На всеки от вечерящите беше поднесен десерт „Печена Аляска“. Сътън и Иймс огледаха изкусно построените етажи от шоколадов кейк, сладолед и глазура и се зачудиха откъде да започнат. Изядоха десерта в мълчание. Беше превъзходен, а виното го допълваше прекрасно.
— Всичко беше просто прекрасно — каза Сътън. — Но наистина се надявам това да е последното ястие.
— Само по едно питие след вечеря.
— Господа, вечерта беше много забавна — каза Мартино, докато ставаше от стола. — Но вече трябва да ви напусна. Приятна вечер.
Тримата мъже се изправиха, докато Мартино излизаше от трапезарията. После домакинът ги отведе в библиотеката. Икономът се появи с три чаши коняк, а Лафит отвори старинна дървена кутия за пури.
— Пури, господа?
— Разбира се — отвърна Иймс.
Сътън кимна.
Лафит избра три ръчно увити доминикански пури.
— Мисля, че тези ще ви се сторят много приятни.
Лафит отряза крайчеца на пурата си, после подаде гилотинката на Иймс.
Ритуалът продължи с паленето на пурите и мълчаливата наслада от първото вдишване на дима.
— И така, за какво искахте да говорим? — попита Иймс.
— За придобиване, разбира се. Много искам да купя компанията ви.
— Петте процента, които вече притежавате, ни подсказват това — каза Сътън.
— И вие ми осигурихте добри дивиденти за това, но моят интерес се простира отвъд парите. Вярвам, че вашите изследвания ще се окажат безценни за други подразделения на „Виеложик“.
— Защо просто не лицензирате технологията ни? — попита Иймс.