— Ако притежавам технологията ви, ще имам пазарно предимство, което лицензът няма да ми осигури.
— Предпочитам да останем независими — заяви Иймс.
— Ти какво мислиш, Лойд? — попита Лафит.
— По-склонен съм от Оз да обмисля предложението, ако сметна, че това е най-доброто за компанията, но нашата независимост означава много и за мен.
— Можеш ли да определиш цена за „много“?
— Да — намеси се Иймс. — Но става въпрос за повече от пари. Искаме да запазил контрол върху посоката на изследванията си и върху собствеността върху патентите върху нашата работа.
— Сигурен съм, че можем да стигнем до споразумение.
— Също така съществува проблемът с етиката.
— Етика? — попита Лафит.
— Оз, не мисля, че е време за…
— Да, етиката — продължи Иймс, без да обръща внимание на Сътън. — „Виеложик“ провежда изследвания върху ембрионални тъкани, нали?
— Да, всъщност, доктор Мартино е един от водещите специалисти в областта. Това е изключително важна работа. Нашите изследвания биха могли да спасяват живот.
— Може би, но в момента заради тях се унищожава живот.
— За какво говорите?
— Плащате на репродуктивни клиники, за да зареждат лабораториите ви с постоянен поток от абортирани ембриони. Създавате човешки ембриони в лаборатории само за да добивате стволови клетки.
Лафит кимна.
— За момента това е единственият начин да се поддържа достатъчно голяма наличност от клетки за изследванията ни.
— За вас може и да е източник на клетки — процеди Иймс презрително, — но аз съм израснал с вярата, че животът започва със зачатието. Досега не съм видял нищо в изследванията си, което да промени този възглед.
Обиден, Лафит пристъпи към Иймс.
— В убийство ли ме обвинявате?
— Предполагам, че да — отговори Иймс.
Сътън огледа Иймс и Лафит. Стояха само на крачка един от друг. Лафит изглеждаше странно дребен в сравнение с Иймс. Сътън разбираше позицията му, но да подлага под съмнение морала на домакина им, му се стори грубо. На мястото на Лафит той щеше да се изкуши да удари Иймс, въпреки разликата в ръста.
— Господа, всички пийнахме тази вечер — намеси се Сътън дипломатично. — Предлагам да си вземем довиждане, преди да сме направили нещо, за което после ще съжаляваме.
Лафит остана неподвижен, гневният му поглед не се откъсваше от Иймс.
— Оз, тръгваме си.
Икономът се появи внезапно на вратата. Все още втренчен в Лафит, Иймс кимна отсечено и излезе.
14
След като Иймс и Сътън си тръгнаха, Лафит махна ядно вратовръзката си и се отправи към спалнята си. Беше бесен. В спалнята намери Доминик — беше се излегнала на отоманката в единия ъгъл на стаята и четеше книга.
— Нещата приключиха доста бързо — отбеляза тя.
— Копелето ме обиди в собствения ми дом.
— Иймс?
Лафит кимна.
— Нарече изследванията ти аморални. Обвини ме, че убивам бебета.
— Шарл, но ти беше наясно колко гнуслив е Иймс по отношение на някои от линиите на изследване.
— Да, но аз не го наричам идеалистичен идиот.
— Поне не в лицето.
Мартино се притисна към гърба на Лафит и го прегърна през кръста. Разкопча колана и панталоните му.
— Като се изключи този малък инцидент, мисля, че вечерта беше успешна. Как реагираха Иймс и Сътън, когато им каза, че искаш да купиш „ЮДжийн“?
— Сътън беше готов да ме изслуша, но Иймс — с него не може да се преговаря.
— Точно както очакваше, нали? — ръцете на Мартино се занимаваха с копчетата на ризата му.
— Вярно, но все се надявах да ме изненада.
— Ако искаш изненада…
Мартино хвана ръката на Лафит и я постави на бедрото си, пръстите му плъзнаха под роклята ѝ. Тя притисна ръката му със своята и я поведе бавно нагоре. Затворил очи, Лафит усети как възбудата му расте, докато ръката му се плъзгаше по гладката и топла кожа. Бедрото отстъпи място на ханша, после се превърна в закръглен корем, всеки преход предлагаше несмущавано изследване на плътта. Мартино прекара ръката му към областта, която знаеше, че той най-много иска да докосне, наслаждавайки се на очакването. Издиша сладострастно към врата му, после плъзна ръката му надолу от пъпа си.
— Цяла вечер чаках да останем сами — прошепна му.
— Ако знаех, вечерята щеше да приключи много по-рано.
— Ако знаеше, щяхме да правим любов на масата пред очите на гостите — усмихна се Мартино дяволито. — Не че имам нещо против да ми сервират между повторенията — пиршество на любовта, така да се каже.
Тя обърна Лафит към себе си, после го побутна към леглото. Разкопчаните му панталони се свлякоха до коленете. Тя го тласна леко да легне на матрака и разкопча ципа на гърба на роклята си. Дрехата се свлече от раменете ѝ и се плъзна надолу по очертанията на тялото ѝ като черен водопад. След това тя издърпа боксерките му и го възседна.