Фотографът отиде в спалнята и започна да снима.
В дневната Финк наблюдаваше работата на криминалистите. Усещаше тръпката на предстоящия лов.
— Приключих — обяви фотографът, когато излезе от кухнята.
— Чудесно — отговори Финк и извика през входната врата: — Бевърли, готови сме за теб.
Жена с гъста къдрава руса коса, разливаща се изпод плетена шапка, доведе двама млади мъже с колички. Върху всяка имаше черна гумена торба с цип.
— Каква каша — подхвърли съдебната лекарка на окръг Уаштенау, Бевърли Портър, докато оглеждаше местопрестъплението. — Знаем ли кои са жертвите?
— Да — отговори Финк. — Жената е Фей Олсън, а мъжът Лойд Сътън.
Портър попълни бланките с имената им и ги подаде на асистентите си.
— Ще ги обработя още днес. Ще изпратя пробите в Щатската криминологична лаборатория късния следобед.
— Благодаря, Бевърли. Оценявам това.
17
15 февруари, 6:45
Ан Арбър, Мичиган
„Бившият ми съпруг Оз наръга ме. Кървя, кървя отвсякъде. Господи, боли.“ Финк превъртя касетата от 911 и я прослуша отново. С последния си дъх Фей Олсън беше назовала името на убиеца. В мига, в който научи, че жертвата се е обадила на 911, той поиска да направят копие от записа и да му го донесат незабавно на местопрестъплението.
Обаждането траеше само няколко секунди, но даде на Финк доста добра насока. Той извади касетата от касетофона, заключи я в жабката на колата си и се отправи обратно към къщата на Олсън. Вече се съмваше, а екипът за събиране на улики все още продължаваше да сваля отпечатъци и да събира проби.
— Някой да е видял нещо като бележник с телефони или сватбен албум? — попита той.
— Има телефонен бележник в кухнята, в чекмеджето до телефона — отговори един от криминалистите. — Видях кутия в малкия дрешник в спалнята, в която имаше албум със снимки.
— Благодаря.
Финк влезе в по-малката от двете спални и откри кутията. Вътре имаше пет дебели албума. Прегледа първия и видя Олсън с едрия афроамериканец от снимката в дневната. На снимките и двамата бяха млади, най-много по на двайсет и пет.
В третия албум откри снимки от сватбена церемония, извършена на открито — високият мъж беше съпругът на Олсън. Освен това имаше ламинирано копие на гравираната покана за сватбата на Фей Олсън и Осуалд Реймънд Иймс.
Финк се отправи към кухнята и извади телефонния бележник на Олсън от чекмеджето. Отвори го на „И“ и намери името, което търсеше, на първо място в списъка. Иймс живееше в жилищен комплекс в южната част на Ан Арбър. Финк преписа адресите на местоработата и дома на Иймс в малко тефтерче.
— Добро утро, детективе — поздрави съдията, когато Финк влезе в дома му, — какво мога да направя за вас?
— Трябва ми заповед за обиск, сър.
— Мога ли да ви предложа чаша кафе? Жена ми току-що сложи кафеварката.
— Благодаря, сър, но няма нужда.
Съдията заведе Финк в кабинета си и седна зад дъбовото бюро. Дебели книги по право запълваха лавиците из стаята.
— Ваша чест, в къща на територията на Ан Арбър е било извършено двойно убийство — жертвите са мъж и жена. Има съмнение, че жената е била изнасилена. Разполагаме със заподозрян и ми е необходима заповедта, за да изискам кръвна проба.
— Вероятна причина?
Финк кимна.
— Заподозреният е бил идентифициран от една от жертвите, обадила се на деветстотин и единайсет.
— Добре, достатъчно основателна е.
Финк извади заповедта, която носеше в джоба си, и я подаде на съдията. Магистратът прегледа документа, не намери нищо нередно и подписа.
Полицейски патрул от Ан Арбър последва шевролета на Финк, който зави от Елсуърт и се отправи към един от индустриално-изследователски комплекси около общинското летище. Двете коли спряха пред знак, на който пишеше „ЮДжийн“.
— Мога ли да ви помогна? — попита учтиво мъжът на рецепцията, когато двамата униформени полицаи и Финк влязоха във фоайето.
— Да, идваме да се срещнем с Осуалд Иймс — отвърна Финк.
— Мога ли да попитам по какъв въпрос?
— Полицейска работа.
— Изключил е телефона си. Мога да ви заведа до кабинета му.
Мъжът ги заведе до кабинета на Иймс. Финк веднага разпозна тъмнокожия мъж от снимките в дома на Олсън. Иймс се изправи зад бюрото си и се извиси над детектива и двамата униформени полицаи.
— Какво мога да направя за вас, господа? — попита той любезно.
— Осуалд Иймс — започна Финк, — имате право да запазите мълчание…
— Моля? — попита невярващо Иймс. — Арестувате ли ме?