— Да — отвърна Финк. — Точно това правим.
Детективът продължи да изрежда правата му, а погледът му не слизаше от лицето на учения.
Иймс се взираше в него със смесица от гняв и объркване.
— Разбирате ли тези права, така както ви бяха изложени? — попита детективът.
Иймс не отговори. Имаше чувството, че това не се случва с него. Като че ли гледаше всичко отстрани.
— Разбирам правата си, инспекторе. Това, което не разбирам, е причината.
— Арестуван сте за убийство.
— Сигурно се шегувате. Никого не съм убил.
— Има улики, които сочат обратното.
— Значи уликите ви не струват. В чие убийство ме обвинявате?
— На Фей Олсън и Лойд Сътън.
Иймс зяпна Финк сякаш не беше разбрал.
— Какво? Фей и Лойд са мъртви? Но аз видях Лойд вчера. И двамата са мъртви? Господи, Исусе, не!
Хрипливи ридания се изтръгнаха от гърдите му, той политна, сякаш тежко бреме изведнъж се беше стоварило на раменете му и краката му бяха твърде слаби, за да понесат товара. Сложи ръце на бюрото, сякаш да се задържи, после се свлече на стола си. Не спираше да повтаря:
— Исусе, не!
На Финк и двамата полицаи им се стори, че Иймс напълно е забравил за тях, погълнат от скръб, която изглеждаше искрена, или пък беше майсторски изиграна. Финк обаче не се трогна и нареди на полицаите да сложат на Иймс белезници и да го отведат до патрулната кола.
18
15 февруари, 13:45
Ипсиланти, Мичиган
— Сложете Сътън в хладилния шкаф, а Олсън на масата — нареди Бевърли Портър на помощниците си, когато се върнаха в районния център за медицински изследвания на Уаштенау.
Количките, с които бяха докарани телата, бяха преместени встрани и Портър отиде да се преоблече в стерилни дрехи. После измъкна два комплекта за изследване на улики от шкафа и се върна в залата за аутопсии. Тялото на Олсън лежеше върху маса от неръждаема стомана и я очакваше. Портър пъхна нова касета в диктофона и го включи.
— Жертвата е бяла жена, около четиридесет и пет годишна, с дълга до раменете руса коса и сини очи — продиктува тя, след което измери ръста и теглото на жертвата. — Няма отличителни белези по тялото. Синини по и около лицето свидетелстват, че жертвата е била удряна неколкократно. Синините и охлузванията около китките свидетелстват, че жертвата е била държана за тях по време на нападението.
След това Портър описа подробно всяка от прободните рани, нанесени по гърдите и корема на Олсън. Бяха общо седемнадесет. Всяка от раните беше дълбока, убиецът беше десняк и бе удрял наведен над жертвата, докато тя бе лежала по гръб.
— Дълбочината на раните сочи, че нападателят притежава голяма физическа сила — отбеляза патоложката.
Портър отвори лабораторния комплект и се зае да взема проби от тялото на жертвата. Взе стерилен тампон и внимателно го потърка във вътрешността на устата на Фей Олсън, за да събере клетки от жертвата и евентуално от нападателя ѝ. Остърга върха на тампона по предметно стъкло, после го постави в надписан, двойно запечатан плик. Взе проби и от ануса и вагината.
— Стените на вагината показват сериозни охлузвания и разкъсвания, свидетелство за насилствено проникване — отбеляза Портър.
Тя разопакова пластмасов гребен и внимателно го прекара през русите срамни косми на Олсън и прибра няколко в плик с надпис „Пубисно окосмяване, гребен“. В русите косми имаше няколко преплетени къдрави и черни. Портър запечата плика и го сложи в кутията.
После взе пластмасови пинцети от комплекта и отскубна няколко пубисни косъма от Олсън, които попаднаха в найлонов плик, отбелязан с „Пубисно окосмяване, пинцети“. После повтори процедурата с косата на жертвата и прибра космите в плик, означен с „Косми от главата, пинцети“. После събра проби изпод ноктите на жертвата и взе кръв за изследвания.
Внимателно провери тялото за някакви други чужди следи, после затвори и опакова наново комплекта. Сложи втори комплект на металната маса на колела и я подкара към моргата. Там отвори шкафа, в който се пазеше тялото на Лойд Сътън, махна белия чаршаф, който го покриваше, и отскубна няколко косъма от пубиса, както и няколко от главата му с помощта на пластмасовите пинцети от комплекта. После му взе кръв, покри отново тялото и затвори шкафа.
След като приключи с попълването на необходимите документи за втория комплект, Портър вдигна телефона и набра вътрешен номер.
— Здравей, Бевърли е — каза тя на единия от асистентите си. — Свърших с уликите за двойното убийство. Готови са да заминат за Нортвил.