21
18 февруари, 9:25
Ленгли, Вирджиния
Джаксън Барнет прегледа доклада за идентификационната плочка, която Килкъни беше открил в установката. Американската кодировка за оръжието беше SA-17, макар че в НАТО беше по-известно с прякора Гризли.
Телефонът му избръмча и той вдигна слушалката.
— Да, Сали.
— Игор Фьодоров е на линията.
— Свържи ме.
— Директор Барнет, разбрах, че искате да говорите с мен.
— Да. Има деликатен въпрос, който трябва да изясним. Свързан е с руска военна техника, продадена на свободния пазар.
— Моята страна продава някои от оръжията си в чужбина, както и вашата — отговори безстрастно Фьодоров. — За нас това е добър източник на валута.
— Да, но не знаех, че вашата страна продава най-добрите си оръжия. Това, за което става въпрос, е подвижна система за изстрелване на ракети земя-въздух, така наречената „Урал“. Била е използвана, за да унищожи един от нашите самолети. Тази непровокирана атака се е случила над Мирно международно летище — нещо, на което повечето нации гледат като на открити военни действия.
— Кога се случило това? — попита с доста повече участие Фьодоров. Барнет определено беше привлякъл вниманието му.
— Преди няколко седмици.
Фьодоров се опита да си спомни дали някакви новини за американски самолети са минали през бюрото му наскоро.
— Антарктида?
Сякаш играеше покер, Барнет обясни внимателно колко трябва да разкрие и каза:
— Да.
— Мога да ви уверя, че моята страна няма нищо общо с инцидента.
— Радвам се да го чуя.
— Това оръжие е дошло от Китай или Беларус. Помагаме и на двете страни да засилят въздушната си отбрана.
— Страхувам се, че не така. Виждате ли, ние успяхме да откопаем установката и определено е една от вашите. Ако Русия наистина няма пръст в това нападение, вярвам, че няма да имате нищо против да ни помогнете да разберем как оръжието е попаднало в неподходящи ръце.
22
18 февруари, 17:35
Ливония, Мичиган
Лесли Сиуик и съпругът ѝ се прибраха у дома от Джаксън Хоул изморени, но доволни от годишната си седмична екскурзия по Западните склонове. Тя включи телевизора в кухнята и докато вадеше дрехите от куфара в пералното помещение, чу по новините да съобщават за предварителното заседание по делото срещу Осуалд Иймс, учен и предприемач, за убийството на съдружника му и бившата му жена.
Сиуик изтича в кухнята, но вече течеше репортаж за автомобилна катастрофа на магистрала „Лодж“. Започна да превключва на другите местни станции и най-накрая успя да попадне отново на репортаж за делото — този път показаха как Иймс, в оранжев затворнически костюм, стои пред съдията на предварителното заседание. Съвсем зашеметена, Сиуик грабна телефона и набра номер.
— Моля те, бъди там, моля те, бъди там — повтаряше тя като мантра.
— Криминологична лаборатория — отговори глас след шестото позвъняване.
— Арт, слава Богу, още си там. Лесли е. Ще ми направиш ли услуга?
— Тъкмо си тръгвах, но разбира се, за какво става въпрос?
— Провери хладилника в отдела за обработка на улики. Търся нещо от двойното убийство в Ан Арбър.
— Нещата на „ЮДжийн“ ли?
— Да. Арестували са Осуалд Иймс за убийството.
— Няма начин! Не и Оз — възкликна Арт. — Почакай, ще погледна.
Линията утихна и Сиуик неспокойно зачака отговор. След малко се чу изщракване и Арт се обади отново.
— Да, имаме няколко пакета и кръвни проби.
— Благодаря, Арт — каза Сиуик облекчено. — Остави лампите включени. Идвам.
— Редно ли е ние да се занимаваме с тези доказателства? Имам предвид и двамата познаваме Оз. Няма ли да възникне конфликт на интереси?
— Не и от моя гледна точка. Престъплението е станало в нашата част на щата, затова доказателствата са дошли при нас. Всяка друга щатска лаборатория ще се окаже свързана със заподозрения. Без „ЮДжийн“ никога нямаше да се справим с проблема с обработването на данните. Можем да изпратим уликите на федералните, но тогава ще минат месеци, преди да получим отговор, а Оз ще лежи в затвора през това време.
— Но няма ли прокурорът да те нападне за личните ти пристрастия?
— Ако свърша работата си както трябва, никой няма да може да оспори доказателствата. Това е ДНК, Арт, или ще има съвпадение, или няма да има. Маркерите не лъжат.
Сиуик отиде в лабораторията същата нощ и започна работа над материалите от убийствата на Олсън и Сътън.
Искаше да бъде безупречна в анализа на доказателствата.