Тао едва потисна гнева си от тази присъда. Беше оставила твърде много в Китай, не само агенти, а и обикновени хора, с които се бе сближила през годините — приятели и дори любовник. Хора, които нямаха връзка с работата ѝ, но бяха заподозрени от правителството, че по някакъв начин са били корумпирани от контактите си с нея.
— Замислих се над вашия случай — продължи Барнет — и имам предложение за вас. Нова задача.
— Нека позная — подхвърли Тао саркастично. — Отдел за анализи „Западна Африка“.
В мига, в който го каза, Тао осъзна, че е прекрачила границата с Барнет.
— Ако това искате, мога да го уредя.
— Не, сър — отвърна Тао с по-смирен тон, — какво имате предвид?
— Работа в частния сектор.
— Уволнявате ли ме?
— Прехвърлям ви — поправи я Барнет. — Агенцията не държи най-добрия показател по предвиждане промените в технологиите. Комерсиалните изследвания и разработки изникват толкова бързо, че ние не успяваме да следим всички модерни изобретения. За да се справим с този проблем, създадохме малка фирма в Силиконовата долина. Това е частно звено, което инвестира във високотехнологични фирми, работи с университети и влиза в съдружнически проекти, за да държи агенцията в течение на новите идеи.
— Не съм инвестиционен банкер.
— Това е истинска разузнавателна работа и мисля, че вие сте идеална за целта. Разликата е, че ще работите открито. — Барнет усети недоверието на Тао. — Ако искате да останете в ЦРУ, трябва да изберете — или тази нова работа, или Фермата. Изборът е ваш.
— Голям избор, няма що — промърмори Тао примирено. — Кога искате да отида в Калифорния?
— Работата, за която говоря, не е в Калифорния, а в Мичиган.
— Мичиган? Че какво има в Мичиган?
Барнет пренебрегна въпроса ѝ и продължи:
— Искам да отворите клон на тази фирма в Ан Арбър. Отначало ще бъдете сама. Има един мъж там, с когото искам да се срещнете. Няма формални връзки с ЦРУ, но е работил няколко пъти с нас и мисля, че сама ще се убедите, че може да бъде ценен актив.
24
24 февруари
Крайстчърч, Нова Зеландия
— Вие ли сте Килкъни? — попита един капитан от военновъздушните сили с черно авиационно яке, когато Килкъни слезе от „Скайър-92“.
— Да.
— Сър, аз съм капитан Паркър. Генералът ме помоли да ви посрещна. Загасихте ли лампите в Макмърдо, преди да си тръгнете?
— Затвориха пистата, след като излетяхме.
Килкъни и екипите, разследващи катастрофата, бяха сред последните хора, напуснали Антарктида в края на летния сезон. Продължиха с работата в LV-станцията до падането на температурите, съпътстващо наближаващата промяна на сезоните, което ги накара да напуснат мястото на катастрофата. Успяха да съберат достатъчно отломки, за да потвърдят, че самолетът е C-130, но това беше всичко, което научиха. Идентификационната пластина остана скрита под леда. Екипът на Сандърс докара каквото успя и фотографира всичко останало с надеждата, че лабораторният анализ ще изчопли още някое съществено късче информация.
— Сър, има промяна в летателния ви план обратно към Щатите.
— Защо? — поинтересува се Килкъни.
— Не ми беше дадена такава информация, сър. Знам само, че трябва да ви посрещна и да ви кача заедно с багажа ви на самолет за Москва.
Щом пристигна на международното летище „Шереметиево 2“ на следващата сутрин, Килкъни беше посрещнат на портала от човек от ФСБ, руската федерална служба за сигурност. Мъжът показа картата си на митницата, преведе Килкъни през гишето и го поведе към една кола. Четиридесет минути по-късно Килкъни пристигна на „Лубянка“ и беше въведен в кабинета на директора на ФСБ Игор Сергеевич Фьодоров.
— Добре дошли отново в Москва, Нолън Сеанович — поздрави го сърдечно Фьодоров.
— Благодаря ви. Този кабинет изглежда по-голям от предишния.
Фьодоров кимна; новият офис подхождаше на положението му.
— След като се справихме с онази свиня Орлов, бях забелязан от висшестоящите и бях повишен. Предполагам, че трябва да благодаря или да виня теб за това, като се имат предвид тоновете бумащина, които се изсипват на бюрото ми.
— Малка цена за това, че се отървахте от оня паразит.
— Съгласен съм. И съм ти благодарен. Казаха ли ти защо си тук?
— Не.
— Получихме информация относно ракетната установка, която сте открили на Антарктида. С Барнет сметнахме, че ще е най-добре някой от вашата страна да присъства на срещата.