— Може би не съм подходящо облечен за случая — каза Килкъни. Беше с дебел ирландски пуловер, джинси и туристически ботуши и изглеждаше по-скоро като рибар от остров Аран, отколкото като служител на американския държавен департамент.
— Не се притеснявай, облечен си съвсем подходящо — ухили се Фьодоров.
— С кого ще се срещнем?
— С един генерал. Ще бъде доста интересно. Поради високия му чин аз ще трябва да проведа разпита.
От курса по руска история в колежа Килкъни знаеше, че преди революцията в сградата на „Лубянка“ се е помещавала застрахователна компания. След това беше станала щаб на тайната полиция и всъщност затвор за враговете на държавата. Килкъни не беше сигурен дали някой все още не гние в подземията, затова почувства облекчение, когато асансьорът им спря на втория етаж.
Фьодоров го въведе в добре обзаведена заседателна зала. В стаята имаше четирима мъже, трима, от които цивилни. Четвъртият беше в парадна униформа на руски генерал.
— Вашето посолство ни отпусна преводач, за да можете да следите заседанието — каза Фьодоров, като кимна към млад мъж, който стоеше малко встрани от останалите. — Ще седнеш тук до мен.
— Кои са тези с генерала?
— Охрана.
Фьодоров помоли присъстващите за тишина. Генералът седна в единия край на заседателната зала, а Фьодоров, Килкъни и преводачът се настаниха в другия. Двамата мъже от охраната излязоха навън.
— Моля, кажете името си — започна Фьодоров.
— Генерал-лейтенант Анатолий Дубински.
— Какво е сегашното ви назначение, генерале?
— В момента съм в административна отпуска до края на това разследване — заяви Дубински ехидно.
— Предишното ви назначение тогава?
— Командир на Северозападната област.
Фьодоров погледна записките си.
— Със седалище в Санкт Петербург — престижна длъжност, нали така, генерале?
— Да, така е — отвърна Дубински. Гласът му не издаваше никакви емоции.
— Доколкото разбирам, областното командване е важна стъпка към издигането в Министерството на отбраната, нали така?
— Подозирам, че е така.
— Избройте някои от частите под ваше командване?
— Шеста армия с комбинирано въоръжение, Тридесети армейски корпус, Шестдесет и четвърти тренировъчен полк и няколко по-малки части. Да продължавам ли?
— Не е необходимо — отвърна Фьодоров. — В някоя от тези части използват ли се защитни системи с ракети земя-въздух?
— Разбира се. Северозападната област граничи с Финландия, Естония и Балтийско море. Намираме се в обхвата на НАТО.
— За да поддържате готовност, вашите войски провеждат редовни учения, нали?
Дубински сви рамене.
— Доколкото средствата ни позволяват.
— А в това включва ли се изстрелване на ракети тип земя-въздух?
— Да, но предвид цената на ракетите не го правим често.
Фьодоров извади напечатан лист хартия от една папка и го плъзна по масата към Дубински.
— Можете ли да ми кажете какво е това?
Дубински прегледа листа и отговори:
— Това е доклад до министерството относно разрушаването на установка „Урал“ по време на учение в края на миналото лято.
— Спомняте ли си подробностите около загубата?
— Една от ракетите експлодира, докато все още беше прикрепена към машината, и взриви останалите три. Екипажът загина.
— Трагедия. Какво стана с останките от машината?
— Не знам. Предполагам, че са били дадени за претопяване.
Фьодоров надраска няколко бележки, после измъкна тесте цветни разпечатки и ги сложи на масата пред Дубински. Само един поглед бе достатъчен на Килкъни, за да ги разпознае.
— Генерале, знаете ли какво е това?
Дубински разгледа образа на машината с гъсенични вериги, замръзнала в леда, и пребледня, но бързо се окопити.
— Не съм сигурен. Трудно ми е да преценя.
— Не се тревожете. Мой колега вече премина през доста големи трудности, за да идентифицира това оборудване. Нолън, ще осветлиш ли генерала какво е това и къде си го открил?
— Това е една от вашите установки „Урал“. Намерихме я в Антарктида малко след като беше използвана, за да свали американски военен транспортен самолет.
— Генерале, наясно ли сте, че присъствието на това оръжие на Антарктида е пряко нарушение на международните спогодби? — попита Фьодоров. — Също така на употребата му като чисто нападателно средство за разрушаване на чуждестранен самолет може да се гледа като на провеждане на военни действия?