— Не знам нищо по въпроса.
— Наистина ли? — настоя Фьодоров. — Надявах се, че ще можете да отговорите на въпроса на моя колега. Виждате ли, генерале, серийните номера на тази машина съвпадат с тези на установката, за чието разрушаване сте докладвали миналото лято.
— В какво ме обвинявате?
— Естеството на обвиненията, повдигнати срещу вас, ще зависи до голяма степен от отговорите на въпросите ми. Друга работа е дали ще живеете достатъчно дълго, за да се изправите пред съда.
— Другарю директор, заплашвате ли ме?
— Не, но по някое време може да ми се наложи да изляза за малко. Моят колега ще остане да ви прави компания, разбира се.
Фьодоров млъкна, за да даде време на преводача. Килкъни бързо схвана, че домакинът му се опитва да разиграе пред генерала стандартния номер за доброто и лошото ченге. Кимна на Фьодоров да продължи.
— В случай че това стане, мисля, че трябва да ви предупредя за две неща. Първо, този мъж представлява могъща нация, която съвсем разбираемо е засегната и търси кого да обвини. Второ, ако вече не сте се досетили от начина, по който е облечен, той не е дипломат.
Очите на преводача се разшириха, докато повтаряше последните думи на английски.
— Извинете — вметна нервно той, — но не мога да ставам съучастник в нарушаването на човешки права.
— Никой не те кара да ставаш — отвърна Килкъни.
— Какъвто и разговор да проведа с генерала за неговата установка и убитите с нея осем американци, той няма да се нуждае от превод.
Фьодоров преведе това на генерала.
— И така, за да ви помогна да видите нещата ясно — продължи Фьодоров, — бях упълномощен от нашия президент да използвам всички необходими средства, за да разбера истината по този въпрос. Това включва и възможността да оставя този мъж да ви разпита насаме.
— Блъфирате! — процеди Дубински.
— Нима? — Фьодоров избута стола си назад и стана.
— Явно не гледате на този случай с нужната сериозност.
— Време е да си тръгвате — подхвърли Килкъни на преводача.
Без да каже и дума, преводачът изтича към вратата след Фьодоров и остави Килкъни насаме с генерала. Двамата започнаха да се изучават внимателно. Килкъни предположи, че Дубински е в средата на петдесетте години. Беше нисък и набит, и по-тежък от Килкъни с около петнадесет килограма. Генералът се изправи, опря длан на масата и заяви бавно на английски:
— Не ме плашиш. — После прибави на руски: — Мамицата ти.
Секунда по-късно Дубински вече падаше назад. Килкъни го изправи и го провеси над масата. Задържа го достатъчно дълго, за да се увери, че мъжът наистина се страхува за живота си, преди да го стовари на плота.
Дубински лежеше зашеметен, едва си поемаше дъх, очите му се бяха разширили от панически ужас. Килкъни натисна с два пръста тлъстата шия на генерала точно под адамовата ябълка. Дубински започна да се задушава.
— Не знам много руски — каза Килкъни студено. — Но разбрах какво каза току-що и не ми хареса. Ясно ли е?
Дубински закима отривисто.
— Сега ще отговориш ли на въпросите ми?
Генералът отново закима. Килкъни отслаби малко натиска върху гърлото му.
— Продавате оборудването си, нали?
— Да — призна Дубински. — На черния пазар.
— Кой купи установката?
Килкъни видя, че руснакът се поколеба, затова натисна малко по-силно.
— Ако това ще ви помогне да решите, генерале, помислете си за следното: в момента аз съм най-големият ви проблем. Ако ми кажете име, ще стана най-големият проблем на купувача ви.
— На черния пазар — изхъхри Дубински. — Търговец… Степан Агабашян.
25
27 февруари,
Ан Арбър, Мичиган
Окръжните полицаи въведоха Осуалд Иймс в малка заседателна зала в Съдебната палата. Вместо оранжев комбинезон той носеше риза и вратовръзка, черни панталони и кожено яке. Пред масата на защитата полицаите му свалиха белезниците и го оставиха с адвоката му, Тив Балог.
— Добър ден, Оз — поздрави го Балог.
Иймс кимна, после хвърли поглед към прокурора. Макферсън седеше на масата си и преглеждаше бележките си. На подиума стоеше друг съдия.
Иймс се наклони към Балог:
— Какво стана с нашата съдийка?
Балог придоби объркано изражение за момент, после се усмихна, като разбра за какво точно пита Иймс.
— Нищо, предварителните разглеждания се разпределят между съдиите на ротационен принцип. Днес сме се паднали на съдия Такър. Не се тревожи — добави той уверено. — Това не е проблем.
— Народът срещу Осуалд Иймс с цел предварителна оценка на доказателствата — обяви приставът.