— Страните да се представят за протокола — каза Такър.
Балог и Макферсън се представиха, което беше отразено в протокола.
— Господин Макферсън, можете да призовете първия си свидетел.
— Благодаря, Ваша чест. Щатът призовава Айрин Йел.
Йел влезе в залата и се приближи до свидетелското място. Беше дребна жена в края на двадесетте, носеше пъстра рокля, а косата ѝ беше пристегната към главата в прическа от здраво сплетени черни плитки. Приставът я накара да положи клетва и тя седна.
— Моля кажете името и адреса си за протокола — каза Макферсън.
Йел го направи и прокурорът започна с въпросите.
— Госпожице Йел, къде работите?
— Аз съм диспечерен оператор за спешни обаждания в град Ан Арбър.
— От колко време работите на тази длъжност?
— Четири години.
— Бяхте на работа в нощта на петнадесети февруари, нали така?
— Да, бях нощна смяна тогава.
— Спомняте ли си получено тази нощ съобщение от жена, която е твърдяла, че е била наръгана?
— Да — гласът на Йел потрепери, думите на жената все още ехтяха в ума ѝ.
— Жената идентифицира ли нападателя си?
— Да.
— Кого посочи?
— Бившия си съпруг, мъж на име Оз.
— Ваша чест, имам запис от разговора между госпожица Йел и Фей Олсън, който потвърждава тези показания — каза Макферсън. — Нямам повече въпроси към свидетелката.
— Свидетелят е ваш, господин Балог.
— Благодаря ви, Ваша чест. Госпожице Йел, познавате ли Фей Олсън?
— Не.
— Значи може да се каже, че няма да разпознаете гласа ѝ, ако ви се обади?
— Не ви разбирам.
— Ако Фей Олсън позвъни в дома ви, вие няма да разпознаете гласа ѝ, нали?
— Как би могла да го стори? Тя е мъртва.
— Опитвам се да кажа, госпожице Йел, че преди петнадесети февруари не бихте могли да знаете как звучи гласът на Фей Олсън, вярно ли е?
— Предположих…
— И в това е проблемът. В съдебната зала не е важно това, което предполагате, а онова, което знаете със сигурност. Например със сигурност знаете, че сте получили обаждане на деветстотин и единайсет от „Пайнвю“ номер 4731. Компютърът ви проследява разговора веднага след обаждането, вярно ли е?
— Да.
— И в този разговор чухте жена да казва, че е прободена?
— Да.
— Но няма как да сте сигурна дали жената е била Фей Олсън, или някоя друга, която се е представяла за нея.
— Предполагам… Не, не мога да кажа със сигурност кой се е обадил.
— Това е всичко, Ваша чест.
— Имате ли други въпроси към свидетеля? — обърна се съдията към прокурора.
— Не, Ваша чест.
— Тогава свидетелят може да се оттегли. Следващият свидетел, господин Макферсън.
— Щатът призовава детектив Дж. Р. Финк.
Финк влезе в съдебната зала и се отправи направо към свидетелското място, където положи задължителната клетва и каза името и адреса си за протокола.
— Детективе, можете ли да опишете какво открихте на „Пайнвю“ номер 4731 рано сутринта на петнадесети февруари?
— Пристигнах на местопрестъплението около два и половина сутринта. Къщата беше отцепена от двама полицаи от Ан Арбър. Вътре открих телата на двете жертви, мъж и жена, които идентифицирахме като Лойд Сътън и Фей Олсън. Тялото на Сътън лежеше в кухнята с лице към пода, имаше рана на гърлото. Тялото на Олсън беше в спалнята. Беше гола и имаше множество прободни рани. Освен това по всичко личеше, че е насилена сексуално, което съдебномедицинският следовател потвърди.
— Имаше ли телефон в спалнята?
— Да.
— Какъв вид телефон?
— Безжичен.
— Беше ли слушалката на зареждащата поставка?
— Не, беше на пода.
— Изглеждаше ли така, сякаш някой нарочно я е поставил там?
— Не, изглеждаше сякаш е била изпусната. Телефонът беше обърнат настрани и капачето на отделението за батериите беше паднало.
— Изглеждаше ли, че жертвата, госпожица Олсън, е използвала телефона?
— Да. Бяха открити кървави отпечатъци по телефона, които съвпаднаха с тези на жертвата. Освен това положението на жената беше такова, като че ли тя се бе протегнала към нощното шкафче, за да достигне телефона. Ръката ѝ беше близо до ръба на леглото, малко над мястото, където слушалката беше намерена на пода.
Макферсън се усмихна и погледна към подиума.
— Нямам повече въпроси към свидетеля, Ваша чест.
— Господин Балог?
— Детективе, намерихте ли други отпечатъци по телефона в спалнята?
— Не, само тези на жертвата.
— Нека да бъда по-изчерпателен. Много ли бяха нейните отпечатъци по него — в крайна сметка това е бил нейният телефон, — или бяха само кървавите отпечатъци от нощта на убийството?