— Мисля, че беше открит само един набор отпечатъци.
— Оставените от жертвата, след като е била прободена?
— Да.
— Не намирате ли това за странно? Освен ако жертвата не е почистила телефона си по-рано същия ден, би трябвало да откриете множество нейни отпечатъци по слушалката.
— Ваша чест — обади се Макферсън. — Какво цели адвокатът на защитата с това?
— И аз се чудя, адвокат Балог.
— Ще разясня всичко, Ваша чест — отговори Балог. — Детективе, знаете ли със сигурност дали Фей Олсън, а не някой друг се е обадил на деветстотин и единайсет?
— Не.
— Това е всичко, Ваша чест.
Макферсън отклони предложението да зададе допълнителни въпроси и Финк беше освободен.
— Имате ли други доказателства, господин Макферсън? — попита Такър.
— Само още едно нещо, Ваша чест — отвърна Макферсън. — Доклад от криминалната лаборатория на щата Мичиган в Нортвил показва, че между кръвните проби, взети от Осуалд Иймс, и семенната течност, намерена на местопрестъплението, има идеално съвпадение.
Макферсън подаде копие от доклада на Такър и Балог. Иймс отвори доклада и прегледа четирите листа с графики, които описваха анализа на тринадесетте позиции. Всички криви бяха идентични като местоположение и големина. Зави му се свят, усети как му прилошава.
— Това не може да е вярно — пророни тихо той. — Просто не може да е вярно.
Такър вдигна поглед от лабораторния доклад.
— Предвид представените ми доказателства, смятам, че щатът има основания за дело. Нареждам обвиняемият да бъде изправен на съд пред окръжния съд на Уаштенау.
26
Вратата в отделението за затворниците в стаята за посещения се отвори и влезе Осуалд Иймс, съпроводен от един полицай. Беше облечен в оранжев комбинезон, който беше поне с един номер по-малък. Иймс кимна на полицая и се приближи към плексигласовата преграда.
— Нолън, това е голяма изненада — каза той, докато сядаше. — Очаквах адвоката си. Кога се прибра?
— Късно снощи. Аз… — Килкъни спря, поразен от неуместността на разговора. — Виж, бях в съдебната зала днес.
Иймс въздъхна.
— Не мина много добре, нали?
— Не, не мина добре.
— Кълна ти се, че не съм убил Фей и Лойд — каза Иймс пламенно.
— След всичко, което чух в залата, ми е много трудно да повярвам в твърдението ти. Ако не си ти, как, по дяволите, изкараха това ДНК съвпадение?
— Лабораторна грешка — отвърна Иймс. — Това е единственото обяснение.
— Не работехте ли вие с Лойд с полицията, за да се уверите, че полицейските процедури са почти перфектни.
— Да — потвърди Иймс неохотно.
— Значи или си убиец, или некадърен консултант. И в двата случая репутацията ти отива по дяволите. Поне не се опитваш да твърдиш, че полицията те е накиснала.
— Много по-лесно е да се обърка нещо, отколкото да се организира конспирация.
Зад стъклото Иймс изглеждаше уплашен и разгневен.
— Мислиш, че съм го направил.
— Знаеш, че трябва да допусна възможността. В този момент изобщо не знам какво да мисля.
— Ще затвориш ли „ЮДжийн“?
— Не, компанията е твърде голяма, за да мога да я затворя безболезнено. Аз ще я управлявам, докато всичко се изясни, а после ще решим какво да правим по-нататък. Трябва да се погрижа за акционерите.
— За малкото, които са останали.
— Тези, които продават, са най-вече спекуланти — те ще се оттеглят така или иначе, когато се появи следващото апетитно парче. Истинските инвеститори, тези, които разбират от нашия бизнес, ще останат. Трябва да призная, че да загубя теб и Лойд по такъв начин е ужасен удар, но все ще намерим начин да се възстановим.
Един полицай отвори вратата зад Килкъни и адвокатът на Иймс влезе в стаята.
— Вие трябва да сте Нолън Килкъни — каза Балог, докато се приближаваше. — Видях ваша снимка в кабинета на баща ви. Аз съм Тив Балог.
Килкъни стисна ръката му.
— Отсъствах известно време. Какво е положението?
Балог дръпна стол и седна до Килкъни.
— Срещу господин Иймс са повдигнати две обвинения за предумишлено убийство и за изнасилване.
— И какво следва? — попита Килкъни — Процесът?
— Не, все още сме във фазата на запознаване с доказателствата на обвинението и се опитваме да изградим защитата. Ако успея да намеря някакви нередности в разследването — неправилно придобиване на доказателствата, да речем, — ще подам оплакване до съда. Ако не успея да спра нещата тук, отиваме на процес.
— Ами ДНК тестът? — попита Килкъни. — Той не е ли най-същественият от всичко?