— Изглежда, имаш прекалено високо самомнение за ценността, която представляваш за ЦРУ.
— Бих казал, че мнението ми е основано на честно формирана пазарна цена, но ако искаш нечие друго, просто попитай Барнет.
Тао го изгледа смразяващо и Килкъни усети, че е засегнал болезнена тема. Тя не изпитваше лична неприязън към него, просто не харесваше новото си назначение.
— Не си се съгласила доброволно да дойдеш тук, нали? — попита Килкъни.
— Не — отговори Тао с горчивина. — Кой нормален човек би го сторил? Бях оперативен агент в продължение на седем години, а сега ме изпращат в северозападно университетско градче да пиша доклади.
— Барнет те е избрал за задачата заради оперативните ти способности, а не заради умението ти да пишеш на компютър.
— Моля?
— Прекарала си последната седмица в Калифорния, за да се обучаваш как да работиш с рискови инвестиции, нали?
— Да.
— Добре, защото тук ще се занимаваш предимно с това.
— И с още какво? С подреждане на папки?
— Барнет ме помоли да ти обясня, когато останем насаме.
И Килкъни ѝ обясни всичко за атаката над LV-станцията, за усилието да издири и извади доказателствата от застиналата под леда машина и за пътуването му обратно до вкъщи през Москва.
— Знаеш ли нещо повече за този търговец на оръжия? — попита Тао.
— Барнет е чувал за Агабашян — отговори Килкъни — и е изпратил хора да го издирят.
— Значи засега чакаме.
— Другата следа, която искам да проверя, са самолетите. Майорът, който командваше операцията, беше сигурен, че става въпрос за клас „Херкулес“, но без идентификационната пластина на самолета не може да го докаже. Знаеш ли, че над шестдесет страни имат C-130 и повечето от тези самолети все още се използват.
— Което значи, че ще е трудно, ако не и невъзможно да открием откъде са дошли летелите над Антарктида?
— Може би. Но нас ни интересува модел LC-130. Според пилотите, които сега летят на тях, не е особено лесно да приземиш толкова голям самолет на леда. Пък и „Локхийд“ са построили само няколко такива самолета, а САЩ са единствената страна, която ги използва. Тъй като няма много такива самолети, не може да има и много опитни екипажи, които да ги управляват.
— Какво имаш предвид? — попита Тао.
— Хората, които стоят зад нападението, биха могли да вземат C-130 и да го модифицират, съответно да обучат екипаж, но всичко това би отнело много време.
— Каква е алтернативата?
— Да се наемат два опитни екипажа и да се намерят отнякъде два истински LC-130. Флотът е имал ескадрила от тези самолети, която е летяла над Антарктида. Била е разформирована преди няколко години, но пилотите не са се изпарили.
— А самолетите?
— Имам някои предположения, но ще трябва да се отиде до Уако и Туксон, за да се провери. Това е истинската причина Барнет да те изпрати тук. Може да не е бляскава като предишната ти работа, но определено е важна.
— Предишната ми работа може да се определи по много начини, но не и като бляскава.
28
5 март,
Уако, Тексас
Килкъни и Тао взеха директен полет от Детройт до Далас, после хванаха самолет на „Американ Игъл“ за последната част от пътуването си към Уако. Само двама бизнесмени се качиха на задвижвания от два турбодвигателя самолет за краткия полет. И двамата седнаха отпред, няколко реда пред Килкъни и Тао.
Тао отвори пакета, който ѝ донесе куриер при пристигането им на международното летище „Далас-Форт Уърт“, и извади две калъфчета с лични документи и страница с информация за връзката.
— Вземи. — Тя подаде на Килкъни един от калъфите. Вътре имаше карта на ФБР с неговото име и снимка.
Той се приведе леко към нея и попита:
— Няма ли приятелчетата от ФБР да се ядосат, че се представяме за техни агенти?
— Щом не го знаят, няма и как да се ядосат — отвърна Тао с бегла усмивка, докато проверяваше фалшивите си документи. — Ще свършат работа.
Тя затвори калъфа и се обърна към Килкъни.
— Управлението има спогодба за такива случаи, стига да не злоупотребяваме с привилегиите.
— Или да не навлечем лоша слава на ФБР.
— Бързо схващаш. Версията за прикритието ни не е много далече от истината. Ти и аз разследваме доклад, в който се твърди, че два самолета липсват от правителствения инвентар.
— Явно имаш опит в тези игри. Ще се опитам да те следвам.
— В такъв случай ще се разбираме прекрасно — каза Тао.
Самолетът се спусна от безоблачното небе и се насочи към окръжното летище на Уако. Вече беше късен следобед. След като взеха багажа си, Килкъни и Тао наеха кола и се отправиха към отсрещната страна на летището. В голямата оградена област се помещаваха огромните бели хангари на „Самолетни интеграционни системи «Райтеон».“