— Правителството е получило сигнал, че южноамерикански наркокартел използва два LC-130, за да пренася продукцията си. Базата данни на Пентагона съдържа всички регистрирани самолети от този вид и ние правим рутинна проверка, за да се уверим, че няма липсващи.
— Не мислите ли, че ще е малко трудно да се открадне такъв самолет от военна база?
— Мнозина биха решили така — каза Килкъни. — Но това не е първият случай, в който масивно оборудване изчезва мистериозно.
29
6 март,
Туксон, Аризона
След като прекараха нощта в Уако, Килкъни и Тао хванаха ранния сутрешен полет към Туксон.
— Просто спрете до онзи син джип — каза пазачът на главния портал на самолетната стоянка за временно съхранение, след като им върна документите. — След малко ще дойде човек.
Докато Килкъни паркираше, жена в джинси и риза излезе от една от сградите.
— Вие ли сте от ФБР?
— Да — отговори Тао и показа фалшивата карта.
— Аз съм Ан Нюбърг. Качете се в джипа, ще ви закарам да видите самолетите.
Нюбърг ги закара до редицата надлежно паркирани машини в самолетната морга. Бяха наредени по вид и Килкъни видя края на широки плоски ски под заобления нос на един LC-130. До него имаше още един, а след това обширно празно пространство.
— Ето ги — посочи Нюбърг, докато паркираше джипа.
— Според данните в хранилището ви има четири такива самолета. Аз виждам само два.
— Доскоро имахме седем. Преди няколко месеца от Пентагона ни наредиха да подготвим пет за полет до „Райтеон“ в Уако за осъвременяване.
— Кога последно са летели тези два самолета? — попита Килкъни.
— Преди много години — когато флотът ги докара тук за съхранение.
Килкъни провери номерата на опашките в списъка си. Оставаха в неизвестност само два от всички произведени самолети LC-130.
— Бихме искали да видим документите за прехвърлянето на тези пет самолета.
— Разбира се. — Нюбърг превключи джипа на скорост. — Всичко е в кабинета.
Нюбърг издърпа папката с документите за петте самолета и я сложи на бюрото пред Тао и Килкъни. Той провери идентификационните номера и раздели документите на две купчини.
— Тези трите видяхме в Уако вчера и според докладите на Пентагона само те е трябвало да бъдат изпратени там.
— Това не може да е вярно! — Нюбърг извика доклада на компютъра си. — Ето. По искане на Пентагона сме подготвили пет самолета за полет. Което означава, че сме махнали защитните пашкули, проверили сме електрониката, презаредили сме хидравличните линии и сме направили около стотина други неща. За LC-130 цялата тази работа отнема шестдесет дни и струва няколко хиляди долара. Стоянката не е военно съоръжение и собствениците няма и да пипнат някой самолет, ако не им се плати предварително за работата, а на нас ни е било платено да подготвим пет самолета.
— Пентагонът твърди, че са платили само за три — настоя Тао. — Чудя се кой ли е платил за другите два?
— Ваш персонал ли лети на самолетите? — попита Килкъни.
— Не, летателните екипи се осигуряват от собственика. Имаме двама пилоти на щат, но те не могат да летят на всеки модел самолет, който държим на съхранение, и със сигурност не и на LC-130. — Нюбърг прелисти папката. — Тук е документацията за формалното прехвърляне на всеки самолет на представителя на собственика, в този случай — на пилота.
Тао разгледа петте подписани формуляра.
— Два от самолетите са били получени от двама пилоти на трети януари. Ден по-късно трети пилот е взел третия самолет. Същият пилот се е връщал на следващия ден, за да закара и останалите два.
Килкъни сравни номерата върху формуляра с тези на палмтопа си.
— Серийните номера на самолетите, летели на четвърти, пети и шести съвпадат с тези, които видяхме в Уако. Засега остава неизвестно местоположението на останалите два.
— Освободили сме тези самолети според разпоредбите — каза Нюбърг, беше объркана. — Не разбирам как два от тях може просто да изчезнат.
— Може ли да получим копие от всички данни, които имате за тези два самолета? — попита Килкъни. — Искам всички документи от времето на пристигането им до мига, в който пилотите са ги изкарали оттук.
— Разбира се. Повечето информация е тук, но ще накарам асистента си да извади останалото. Все пак съм мениджър само от месец; всичко това се е случило, преди да ме повишат.
— Какво е станало с предшественика ви? — попита Тао.
— О, ужасно е, бедният човек. Ухапа го гърмяща змия.
— Шерифе, благодарни сме, че ни отделяте от времето си — каза Килкъни, щом влезе в кабинета на шерифа.