— По телефона казахте, че става въпрос за случая с ухапания от змия в нашия парк. Приличаше на нещастен случай, но все още има някои въпроси, които трябва да изясним, преди да приключим разследването. Защо ви интересува?
— Има някои нередности в местоработата на мъртвия, възникнали са малко преди смъртта му — обясни Тао. — Искаме да разберем дали това има връзка със смъртта му.
— Хм… Какви нередности? Кражба на пари?
— Не, кражба на два транспортни самолета.
— Самолети? Вероятно от търговци на наркотици — каза шерифът, — което засилва съмненията ми по случая.
— Споменахте, че някои въпроси за злополуката са останали без отговор. Какво имате предвид? — попита Килкъни.
— Тялото на Евърс беше намерено сред хълмовете в националния парк; правил е тренировка с велосипед. Изглежда е спрял да пусне една вода, спънал се е и е паднал върху гърмяща змия. Ухапала го е точно тук. — Шерифът посочи под рамото на дясната си ръка. — Отровата не убива веднага, затова предполагаме, че е припаднал, защото така и не се е изправил. Когато са затваряли парка, един от рейнджърите е видял колата му отпред и е тръгнал да търси собственика. Когато намерили Евърс, той вече бил мъртъв. Това, което ме смущава в случая, е един отпечатък от обувка.
— Отпечатък от обувка?
— Да, виждате ли, този Евърс е носил голяма хидрораница. Когато открихме тялото, видяхме отпечатък в центъра на раницата му, а водната торба вътре се беше пръснала. Намерихме няколко частични отпечатъка на земята, някои от които съвпадаха с този върху раницата. Проверихме обувките на Евърс и на рейнджърите, но никоя от тях не съвпадна с отпечатъка. Не бих му отдал значение, ако не беше водната торба. Беше все още влажна, значи е била пълна с вода, тоест се е пръснала някъде по пътя.
— Може ли да е станало, когато Евърс се е спънал? — попита Тао.
— Не мисля. Евърс е паднал напред към змията. Когато го намерихме, лежеше по корем.
— Каква е теорията ви? — попита Килкъни.
— Те са две. Някой е открил тялото първи, ритнал го е и е продължил нататък. Звучи гадно, но подобно поведение може да се очаква от някой озлобен тийнейджър например. Пластмасовата торба е здрава, така че ударът трябва да е бил доста силен, за да я разкъса. Толкова силен ритник по паднал на земята човек може да счупи някое и друго ребро. Патологът потърси нещо такова, но не откри контузии, настъпили след смъртта, нито по гърба, нито по гърдите. Ако Евърс не е бил ритнат, когато е лежал на земята, трябва да се е случило, докато се е изправял на крака. Това значи, че някой го изритал в гърба толкова силно, че е спукал водната торба и е блъснал Евърс към змията.
— Това е убийство — каза Тао.
Шерифът кимна.
— Най-малкото непредумишлено убийство.
30
8 март,
Ан Арбър, Мичиган
След като предаде информацията за двата самолета, липсващи от инвентара на стоянката за временно съхранение, и за подозрителната смърт на Джим Евърс в Ленгли, Килкъни се върна към задълженията си на изпълнителен директор на „ЮДжийн“. Според месечните доклади за състоянието на младата биотехнологична компания, падаше само цената на акциите, но всички останали показатели изглеждаха добре.
Акциите на „ЮДжийн“ бяха започнали да падат след новината за убийствата и за ареста на Иймс. Толкова много се крепеше върху работата на двамата ѝ основатели, че на Уолстрийт не можеха да си представят как компанията би могла да оцелее без тях. За щастие „ЮДжийн“ имаше достатъчно поръчки до края на годината, за да покрие всички разноски и дори да донесе малка печалба.
Килкъни беше купил голяма част от „ЮДжийн“ при началната публична продажба и все още държеше всичките си акции въпреки спада в цената им. Всъщност нямаше и голям избор. Когато разбра какво се е случило, акциите вече бяха започнали да падат. Сегашната им цена беше съвсем малко по-ниска от онази, на която ги беше купил, но сривът от достигнатите високи стойности беше заличил приход от няколко милиона долара.
Килкъни влезе в брокерския си уебсайт, за да провери пазарните стойности на „ЮДжийн“. Цената на акциите беше все още ниска и се променяше с не повече от няколко цента. Обемът на търгуваните акции също беше малък — явно вече всички страхливи инвеститори бяха продали дяловете си. Като се замисли за обема, Килкъни реши да провери как парите на хората се движат към и от компанията. Брокерският сайт разполагаше с таблици на цената на акциите през последните няколко месеца, но обемът отразяваше само дневната активност.