Килкъни свали бинокъла и я изгледа.
— Такива неща се случват само на Джеймс Бонд, а и се боя, че съм оставил фрака си вкъщи.
— Така или иначе, няма да успеете да проникнете на празненството. Гостите са много тесен кръг, все от бизнеса на Агабашян — обади се Раул.
— Което значи, че охраната ще е засилена. Можем да го спипаме единствено по пътя на връщане.
Раул поклати глава.
— Той пътува с брониран хамър. Само ракетна атака може да го спре.
— Искаме да говорим с него, Нолън — каза Тао, — не да го убиваме.
— Тогава ни остава моторницата.
Килкъни вдигна кодирания мобилен телефон, който Раул му беше оставил, преди второто позвъняване.
— Казвай.
— Празненството свърши и Агабашян се връща — докладва Раул.
— Някакви гости?
— Не, само той и шофьорът. Ще пристигнат след около двадесет минути.
— Добре. Тръгвам. — Килкъни прекъсна разговора и пъхна телефона в джоба на якето си.
Минаваше един през нощта, когато двамата с Тао стигнаха до яхтклуба на Рио де Жанейро. Бяха огледали пристанището, когато моторницата на „Сирват“ спря на кея по-рано тази вечер. Тогава се бяха смесили с тълпата, но сега доковете бяха пусти. Водачът на моторницата седеше в кабината и слушаше музика. Тао стисна ръката на Килкъни и тръгна близо до него. Оставаха пет минути до пристигането на Агабашян.
Моторницата беше вързана на вълнолома, осветена от една от лампите по крайбрежната алея. Докато вървяха към нея, Килкъни уви ръката си около кръста на Тао и я притисна към себе си. Тя носеше червена копринена рокля, която свършваше точно над коленете и изкусително разкриваше доста от гърдите ѝ. Тао притисна глава към рамото му. Беше ѝ приятно да е до него, макар и само за целите на прикритието.
От паркинга се чу ръмженето на хамъра. Шофьорът спря на мястото, резервирано за Агабашян, и отвори вратата на шефа си.
Килкъни и Тао с нищо не показаха, че са ги видели, бяха просто влюбени, изцяло погълнати един от друг. Когато наближиха моторницата, Тао стана по-гальовна и отри глава в бузата и врата на Килкъни. Той обхвана лицето ѝ с длани и я целуна. Шепнеха си тихо, като любовници, а Килкъни леко я насочваше към един тъмен участък до стената на яхтклуба. Ръцете на Тао се плъзнаха под якето му, а едната продължи надолу към задника му.
Развеселен, водачът на моторницата бе напълно погълнат от гледката, особено когато Тао обви крак около бедрото на Килкъни, който плъзна ръка сякаш да разкопчае панталоните си, после я вдигна нагоре и погали гърдите ѝ. Застенаха тихо.
Агабашян се появи до моторницата и се приготви да се качи на борда, без да поглежда към любовниците. Морякът му подаде ръка, после хвърли на шофьора мръснишка усмивка и му кимна да види и той представлението.
— Давай — прошепна Тао в ухото на Килкъни.
Килкъни свали ръка от гърдите ѝ и сграбчи тейзъра, скрит под мишницата му. Тао издърпа още един, закрепен на гърба на Килкъни, под якето. Килкъни бързо отскочи встрани и Тао стреля по шофьора. Върховете на две електрифицирани стрелички пробиха дрехите му и се забиха в гърдите му. Тейзърът изпусна заряд от петдесет хиляди волта към централната нервна система на шофьора. Мъжът се строполи на алеята, а мускулите му се загърчиха неконтролируемо.
Усмивката на моряка изчезна, когато видя, че мъжът се отдръпва от жената и се прицелва. Точка от червен лазерен мерник се появи на гърдите му, последвана от паренето на стреличките. Краката му се подгънаха и той се свлече.
Тао бързо развърза въжетата, а Килкъни качи парализирания шофьор в моторницата. Агабашян вдигна глава изненадано.
— Не мърдай — просъска му Тао.
Килкъни насочи моторницата извън пристанището. Блед полумесец висеше ниско в небето и видимостта беше добра. Тао претърси Агабашян и другите двама и прибра два пистолета „Глок“.
— Можеш да седнеш отзад — предложи Тао на Агабашян.
Той се подпря на колене и ръце, пропълзя на четири крака към пейката на кърмата, седна с дълбока въздишка и се втренчи в нападателите си. Тао остави пистолета, взе няколко пристягащи кабела и върза ръцете и краката на хората на Агабашян. Когато се отдалечиха достатъчно, Килкъни спря двигателите и седна до Тао срещу търговеца.
— Какво искате? — попита Агабашян.
— Информация за един от вашите клиенти — отговори Тао.
— Никога не обсъждам клиентите си.
— Добре ли плувате? — намеси се Килкъни.
— Моля?
Килкъни извади висока чаша от минибара на моторницата и загреба малко вода от залива. Дори и на лунната светлина тя изглеждаше мътна и мръсна.