— Това пристанище е толкова замърсено, че без съмнение ще плувате сред петрол и отходни води. Ако сте добър плувец, може би ще успеете да стигнете до яхтата си или до брега, но бих ви препоръчал да си биете инжекция против тетанус и да вземете силни антибиотици веднага след това. Разбира се, ако не можете да плувате, тези мерки едва ли ще имат някакво значение.
— Ще ме хвърлите през борда?
— Ако не ми кажете това, което искам да зная, ще ви хвърля, без да се замисля.
По радиото се чу глас, който викаше моторницата.
— Забелязали са, че сме спрели — каза Тао.
Няколко души от екипажа бяха на главната палуба на яхтата и гледаха в тяхната посока.
— Ще пратят екип за поправка с двама или трима души за охрана — предположи Килкъни, после се обърна към Агабашян. — Наистина е много просто: можеш да отговориш на въпросите ми и да живееш, или да умреш с тайните си. За малко не ме очистиха с продадено от теб оръжие, така че за мен въпросът е личен. Имаш около пет минути, преди да поплуваш.
Агабашян погледна водата и видя петно петрол да проблясва под лунната светлина.
— Какво искате да знаете?
— Купил си ракетна установка SA-17 от руски генерал на име Дубински. Спомняш ли си?
— Да.
— На кого я продаде?
— На един французин, казва се Съмнър Дюрок.
— За кого работи?
— Не знам. Беше ми казано само, че иска оръжието до средата на януари и е готов да плати добре за него. Сделката беше уредена чрез посредници, всичко стана много чисто. Срещнахме се само веднъж, при доставката.
— Кога и къде?
— В Аржентина, Рио Гайегос. Закарах му установката в средата на януари.
— Как изглеждаше Дюрок? — попита Тао.
— Висок и слаб, като този мъж с вас. С черна коса и брада.
Тао погледна Килкъни и той кимна; описанието съвпадаше. Светлина от прожектор освети моторницата и се чу рев на двигател.
— Време е да тръгваме — обяви Килкъни.
Включи двигателите и насочи лодката обратно към брега. Другата лодка увеличи скоростта и се устреми след тях, като бързо скъсяваше разстоянието. Прожекторът ѝ вече осветяваше цялата моторница.
— Роксан, направи нещо по въпроса…
Тао приклекна на кърмата и стреля два пъти по приближаващата лодка, после насочи пистолета към главата на Агабашян. Водачът на втората лодка намали и ги остави да се отдалечат.
— Получиха съобщението — каза Тао, като свали пистолета.
Килкъни закара моторницата на същото място на кея и спря двигателите. Втората лодка остана в далечината.
— Ето, спести си плуването — рече Килкъни. — Но ако се окаже, че ни лъжеш за Дюрок, ще се върнем и този път няма да говорим. А ако решиш да го предупредиш, само си спомни, че тази вечер сме тук заради нещо, което е направил с тази установка.
Килкъни и Тао слязоха от моторницата и се затичаха по алеята към паркинга, където ги чакаше Раул.
— Агабашян не е мърдал от яхтата си, откакто хората му го прибраха снощи — каза Раул, докато излизаше във вътрешния двор на тайната квартира, където беше настанил Тао и Килкъни. — Не прехванахме никакви съобщения от яхтата. Мисля, че се е свил в бърлогата си и няма никакво намерение да ви търси.
— Устройва ме — отвърна Килкъни.
Раул седна на масата и подаде плик на Тао.
— Това пристигна за теб от Ленгли.
Тао прочете съобщението и каза:
— Нолън, мисля, че ще намериш това за интересно.
— Какво е това?
— Това е отговорът на онзи твой въпрос за пазара. Няколко различни сделки с акции на „ЮДжийн“ са били осъществени от различни брокерски къщи през същата онази седмица.
Килкъни разгледа внимателно документите.
— Множество дребни сделки.
— Да, но общото увеличение на продадените акции е заинтригувало Комисията за финансов надзор достатъчно, за да проучат нещата по-сериозно. Всички тези малки сделки са били поръчани от малка частна банка на Каймановите острови. След като цената е паднала, същата банка постепенно е изкупила акциите, за да покрие късата позиция.
Килкъни гледаше документите поразен.
— Не мога да го повярвам.
— Това не доказва ли, че някой е знаел, че убийствата ще се случат?
— Не, това може да е чисто и просто съвпадение, но мисля, че си заслужава да идем до Каймановите острови, за да разберем истината.
32
11 март,
Джорджтаун, Големият Кайман
На летището ги посрещна куриер на американското посолство в Ямайка. Тао се подписа за пратката, после се качиха на кабриолет „Мустанг“ и поеха към Джорджтаун. Причудливото крайбрежно селище беше еволюирало от британско търговско пристанище в главна туристическа дестинация.