От сводестите прозорци на кабинета си Харли видя как Килкъни и Тао пресичат улицата, качват се на мустанга и потеглят. Когато заминаха, той си сложи отново слушалките, прегледа бележника с телефоните в компютъра си и набра номер в Ню Джърси.
— Дюрок — отговори твърд и познат глас.
— Хю Харли от Джорджтаун. Имам малък проблем.
— Какъв проблем?
— Преди малко ме посетиха двама следователи от американската КФН. Изглежда трансакциите ти миналия месец са привлекли определен интерес.
— Мислех, че си се погрижил за това.
— Така е, но явно предпазните мерки не са били достатъчни. Подозират изтичане на вътрешна информация и търсят хората, които стоят зад трансакциите. Ловят риба в мътна вода според мен. Разбира се, спечелих време. Очакват да им се обадя утре. Цялата работа е доста странна обаче.
— Защо?
— Подобни искания обикновено се правят чрез финансовия секретар — обясни Харли. — Няма нужда да изпращат някого тук, ако търсят само малко информация.
— Какви са имената на следователите?
— Роксан Тао и Нолън Килкъни.
Дюрок ги записа.
— Ще ги проверя. Не им казвай нищо, докато не ти се обадя.
33
Килкъни и Тао тъкмо се канеха да посетят някой крайбрежен ресторант, когато телефонът в апартамента звънна.
— Ало? — обади се Килкъни.
— Здравейте, радвам се, че не сте излезли още за вечеря. Господин Килкъни, Хю Харли се обажда.
— Какво има?
— Преди малко се чух с адвоката си и получих разрешение да ви разкрия подробностите около въпросните акции. Знам, че се интересувате дали не е станало нещо нередно, като изтичане на вътрешна информация. Та поговорих с клиента си по този въпрос. Той живее тук и се съгласи да се срещне с вас, за да разсее съмненията ви. За съжаление през останалата част от седмицата ще е много зает. Можете ли да дойдете да го видите тази вечер?
— Да — отвърна Килкъни. — В кабинета ви ли?
— Не, у дома. Тази вечер ще играем карти с обичайните ми гости. За всички ще е най-удобно така. Да кажем около девет?
— Чудесно. — И Килкъни записа указанията на Харли как да стигне до дома му.
Килкъни и Тао откриха доста трудно къщата на Харли, тъй като гъстите дървета я скриваха почти напълно от улицата. Ако не беше сивкава поовехтяла табела с името на Харли, може би изобщо нямаше да я намерят.
Килкъни паркира до две други коли на чакълестата алея. Лятната къща беше скромна постройка, издигната на подпори, с големи стрехи, които да я пазят от слънцето. Щом видя светлината от фаровете на алеята, Харли излезе на предната веранда.
— Не беше трудно да ме намерите, надявам се?
— Подминахме къщата ви само два пъти — призна Килкъни.
— Е, наистина ценя уединението. Моля, заповядайте.
Той въведе Килкъни и Тао в голяма, уютна стая с прекрасен изглед към Карибско море. В единия ѝ край се бяха разположили трима мъже — играеха карти. Четвърти стоеше на бара и приготвяше коктейли.
— Ето ни и нас обяви Харли, като ги поведе към бара.
Килкъни спря рязко, когато Съмнър Дюрок се обърна да го погледне. Дюрок забеляза реакцията му и разбра, че Килкъни явно го познава. Харли веднага се измъкна от стаята, а тримата картоиграчи се изправиха и се втурнаха към Килкъни и Тао.
— Нолън! — изкрещя Тао.
Килкъни сграбчи един от лампионите и замахна с него като с бейзболна бухалка. Тежката основа се заби в корема на най-близкия нападател и той се преви на пода. Тао блъсна стол към друг от мъжете и изрита третия в челюстта.
Дюрок удари силно Килкъни в гърба. Той се обърна въпреки болката и го удари с лакът в главата. Дюрок залитна зашеметен.
Първият противник на Килкъни се беше възстановил от срещата си лампиона и се хвърли напред. Килкъни отстъпи встрани като матадор и го ритна в коляното. Краката на мъжа се подкосиха и той се свлече на пода. Дюрок сграбчи бутилка „Бомбайски сапфир“ от бара и я стовари в темето на Килкъни. Гърлото ѝ се счупи с тъп звук и Килкъни се свлече на пода.
Дюрок хвърли гърлото на бутилката и се обърна към Тао. Тя се опита да го ритне в главата, но той хвана глезена ѝ и го изви. Тя политна, падна на пода и един от хората на Дюрок бързо я затисна в гърба.
— Харли, завържи я — извика Дюрок, като изви ръцете ѝ зад гърба.
Банкерът се появи в стаята — носеше риболовна корда. Припряно овърза китките и глезените на Тао, като избягваше да я докосва, сякаш самият допир до нея беше опасен. Дюрок се изправи и се огледа. Килкъни лежеше неподвижен на пода.
— И него ли? — попита Харли.