Дюрок кимна. Харли се приближи към Килкъни като към заспал звяр, който може внезапно да скочи и да го нападне. Върза и него и се отдръпна от пленниците. Другите двама от хората на Дюрок започваха да идват на себе си.
— Изправете я — нареди Дюрок.
Мъжът, получил ритник в лицето, сграбчи грубо Тао и я вдигна от пода.
— Защо сте тук?
Тя отвърна на въпроса му с мълчание и безизразен поглед. Дюрок усети, че няма да успее да я пречупи.
— Претърсете ги — заповяда той.
Мъжете претърсиха Тао, въпреки че блузата ѝ с дълъг ръкав и късите панталони не предоставяха кой знае каква възможност да се скрие каквото и да било. Намериха в джоба ѝ два тънки портфейла, в единия беше идентификационната карта от КФН. У Килкъни откриха ключовете за наетата кола и за апартамента и портфейла с документите му.
— Май не пътувате с много багаж — отбеляза Дюрок, като откри само шофьорски книжки и няколко кредитни карти.
Разгледа шофьорските книжки — и двете бяха издадени в Мичиган. Тази на Килкъни изглеждаше леко овехтяла, но на Тао беше чисто нова.
— Проверих. Не сте от КФН — каза Дюрок на Тао. — Не знам каква игра играете с твоя приятел, но е време да я приключим. — После се обърна към хората си. — Закарайте ги на лодката.
Отведоха Килкъни и Тао на безлюдния бряг. Една лодка, на име „Зодиак“, бе на пясъка, близо до маркера, отбелязващ линията на прилива. Вкараха ги в нея, после я избутаха в морето.
— Хвърлете ги надълбоко, чувате ли? — нареди Дюрок, като подаде портфейлите и ключовете за апартамента на един от мъжете. — Не искам вълните да изхвърлят телата им на брега.
Двамата мъже кимнаха и се качиха в лодката. Извънбордният мотор се включи при първото издърпване и лодката се плъзна по спокойната повърхност на Карибско море.
Докато се връщаше към къщата на Харли, Дюрок даде на мъжа, останал с него, ключовете от наетата кола.
— Остави я в агенцията, от която са я взели, утре около обяд, когато ще са най-натоварени.
Мъжът кимна и се отдалечи, а Дюрок влезе в къщата. Харли си наливаше ново силно питие.
— Мосю Харли, благодаря за помощта при уреждането на срещата тази вечер.
— Можеш да ми благодариш, след като получиш сметката ми — отвърна Харли. — Мъжете, които наех, не взимат малко, но ще изпълнят каквото им кажеш. Позволих си волността да приспадна хонорара им от твоята сметка, преди да изпратя баланса в Швейцария.
Дюрок кимна и вдигна голямата торба, която беше донесъл със себе си.
— А какво стана с пазарните трансакции?
— Промених записите на моя компютър и прекарах плащанията през фалшиви сметки, така че да няма пряка връзка с вашата компания.
Дюрок измъкна глок със заглушител от торбата и стреля четири пъти. Първите два куршума се забиха в гърдите на Харли, където се взривиха на малки парченца. Вторите два се забиха в челото и пръснаха мозъка му.
34
Тао гледаше как плажът потъва в мрака. Мъчеше се да разхлаби кордата, увита около китките ѝ. Кожата в основата на палците ѝ вече беше охлузена и кървеше от непрекъснатите ѝ опити да се освободи.
В дъното на лодката имаше солена вода, която се плискаше и обливаше нея и Килкъни. Тао плъзна крака под главата му, за да не се удави. Беше още жив, гърдите му леко се издигаха и спадаха.
Трийсет минути след като се отделиха от брега, тя видя светлините на малък рибарски кораб. Мъжът, който управляваше „Зодиак“, изпрати сигнал с фенерче и от кораба отвърнаха на поздрава. Още една малка вълна надигна лодката и водата в нея се плисна към кърмата, заля краката на Тао и лицето на Килкъни. Той отвори едното си око.
Водачът на лодката спря мотора, когато стигна до кърмата на малкия кораб на име „Хатерас“, и морякът на носа му хвърли въжетата. Щом завързаха лодката, един от мъжете сграбчи Килкъни под мишниците и го повдигна. Но Килкъни се отпусна напред и мъжът загуби равновесие, изпусна го и той падна през борда.
— Мамка му, изтървах копелето.
— Извади го, човече. Дюрок искаше да го хвърлим на по-дълбоко.
— Не го виждам — мисля, че е потънал.
Килкъни си пое дълбоко дъх, преди да падне във водата. Под повърхността размаха завързаните си крака нагоре-надолу като делфин и се плъзна под рибарската лодка. Като тюлен той бе минал основното обучение по залагане и обезвреждане на подводни експлозиви. То включваше упражнение, при което участниците бяха хвърляни в дълбок басейн със завързани ръце и крака. Целта беше да се преодолее страхът от удавяне, за да може курсистът да се съсредоточи върху ситуацията.