— Интересно място — отбеляза Килкъни, докато разглеждаше една странно усукана преграда.
— Принадлежи на един мой приятел и жена му — обясни Грин. — И двамата работят в сферата на компютърната анимация, правят графични образи за киното. Сега са в Европа и работят върху някакъв филм, но ме пускат да се отбивам тук от време на време, когато съм в града. Това място е оборудвано с най-добрите играчки. Ако не ръководех работилницата в консорциума, сигурно щях да работя тук. След като пристигнах, започнах да събирам информация за съоръжението на „Виеложик“ в Ню Джърси. Сравнително ново е и, за щастие, има най-модерните компютризирани поддържащи и охранителни системи.
— И кое му е хубавото на това? — попита Тао.
— Ами прави работата ми по-лесна. Имам подробен компютърен макет на цялата сграда, който мога да препратя към дисплея в шлема на Нолън. — Грин се ухили на Килкъни. — След като влезете вътре, ще можете да виждате през стените. Открих и специална телефонна линия, използвана от доставчика на охранителното оборудване за поддръжка на системите. Вече е моя.
— Чудесно — одобри Килкъни. — Нека да видим в какво ще нагазим.
Грин въведе Килкъни и Тао в студиото. Приглушеното жужене на вентилаторите изпълваше пространството с неясен шум. В добавка към четирите работни станции, едната стена на студиото беше покрита с голям екран с висока разделителна способност, ограден от няколко по-малки видеодисплея. Грин въведе команда в един от компютрите и големият екран показа модела на лабораторията на „Виеложик“ и прилежащата към него собственост.
— Да, тази сграда наистина е различна — кимна Килкъни, като насочи вниманието си към околния терен. — Открити пространства, големи паркинги, почти никакво прикритие по периметъра. Добрата новина е, че няма да прескачаме огради или бодлива тел. Има отходен канал, който минава през задната част на собствеността и през големите парцели от двете страни.
— И двата терена са собственост на големи фармацевтични компании — каза Грин. — Тесният път тук е известен като Изследователската улица.
— Как е сигурността? — попита Тао.
— Всички пазачи са от „Серберус Секюрите“. Електрониката е последна дума на техниката — добри камери, детектори за движение, магнитни ключалки — и всичко това е свързано с компютризиран операционен център.
Грин смени образа, за да покаже плана на главния етаж на сградата, и очерта контролната зала.
— „Виеложик“ са на стандартна петдневна работна седмица и почти никой не работи през почивните дни.
Килкъни кимна:
— Тиха и приятна съботна вечер, точно каквато обичам.
— Най-новото изследователско крило е било завършено през януари. То съдържа първата за „Виеложик“ биоконтаминационна лаборатория от четвърто ниво — по същество сграда в сградата, до която може да се стигне само през вътрешен охраняван коридор.
— Четвърто ниво? Това не са ли изследванията на наистина ужасните неща? — попита Тао. — Като смъртоносни вируси и биологични оръжия?
— Както и на неща, които никой не е виждал преди, като например това, което бихте могли да откриете в езеро на двадесет милиона години, скрито под дебел няколко мили пласт лед.
42
17 март, 0:30
Бриджуотър, Ню Джърси
Малко след полунощ Килкъни паркира наетата кола в жилищната част на квартала, близо до отводнителния канал около миля по-надолу от американското седалище на „Виеложик“. Леден дъжд се сипеше неспирно от тъмното навъсено небе и правеше твърдите настилки хлъзгави, а пръстта размекната и податлива. Сляпата улица беше тъмна, с изключение на сините светлини от телевизионните екрани, които блещукаха през щорите на близките къщи.
Килкъни носеше тъмносивата си „тюленска кожа“, изпробвана в Антарктида, и микрофон, свързан с цифров предавател. Беше с извити очила, които можеха да прожектират холографски образи. Тао беше облечена в прилепнал черен гащеризон от ликра и ботуши с равни гумени подметки.
Килкъни влезе първи в отводнителния канал. Докато се движеха покрай калния поток, шумът на вятъра и тътенът от камионите по близката магистрала заглушаваха стъпките им.
— Вече тръгнахме. Приемаш ли? — каза Килкъни в микрофона.
— Ясно и силно — отговори Грин. — На по-малко от миля сте от целта.
Килкъни погледна към точката, появила се на дисплея. Числата сякаш плуваха на десет фута пред него.