— Изглежда добре. Ще поддържаме връзка. Край.
Бойното електронно оборудване, което Килкъни носеше, изпращаше втори сигнал по дигиталната връзка и свързваше малкия компютър, привързан към тялото му, с по-мощните машини в апартамента в Гринуич Вилидж.
Сградите около Изследователската улица се появиха като смътни острови от светлина сред дълбокия мрак. Капчиците вода по очилата на Килкъни блестяха с размазания образ на далечната светлина. Двамата излязоха от шахтата на канала в задната част на собствеността на „Виеложик“. Затичаха се през голямата морава към една от най-странните сгради, която бяха виждали. Килкъни стигна до острия ръб на близкото крило, последван от Тао. Студената каменна повърхност блестеше от отраженията в малките дъждовни капчици.
— На около тридесет фута напред ще откриете вход — чу се тихият глас на Грин. — Има четец за карти, магнитна ключалка и аларма. Има и камера на покрива и една вътре, насочена към вратата. Изчакайте, докато се оправя с тях.
Грин огледа образите на стенния екран. Всички по-малки монитори показваха картината от камерите за сигурност в сградата. Той виждаше всичко, което и пазачът в командния център.
Грин избра външната камера, насочена към вратата, през която Килкъни и Тао щяха да минат, от триизмерния образ на сградата върху големия екран. Направи тридесетсекунден видеозапис, който показваше вратата и мократа стена. Подмени сигнала към монитора в контролната зала на сградата с направения видеозапис. Вместо предавания от камерата образ сега пазачът гледаше непрекъснато повтарящ се видеозапис. Грин повтори същия трик и с камерата, която наблюдаваше вратата от вътрешната страна.
— Осигурих ви прикритие. Можете да тръгвате.
Килкъни махна към вратата и двамата с Тао тръгнаха към нея. Чу се отчетливото изщракване на магнитната ключалка. Килкъни отвори вратата и двамата влязоха вътре.
— Просто затвори вратата зад себе си — каза Грин в ухото му.
— Вътре сме — каза Килкъни.
— Тръгнете наляво — нареди Грин, — после спрете на около десет фута преди края на коридора, докато се оправя със следващата камера.
Коридорът беше полутъмен, светеха само няколко лампи, които винаги бяха включени, в случай че възникнеше извънредна ситуация. Килкъни и Тао се движеха тихо, меките гумени подметки на ботушите им не вдигаха никакъв шум.
Грин ги насочи по второстепенни коридори, като избегна ярко осветения главен вътрешен двор. Следваха един и същи модел — придвижваха се предпазливо напред, после изчакваха, докато Грин обезопаси следващата отсечка.
— Към вас идва пазач. Скрийте се в залата отдясно, две врати по-напред — каза Грин. — Аз ще се справя с ключалката.
Докато Килкъни се приближаваше към вратата, магнитната ключалка избръмча силно и освободи вратата.
Килкъни изруга наум. Звукът от магнитната ключалка бе отекнал като оръдеен изстрел в коридора. Килкъни отвори широко вратата, бутна Тао вътре и затвори.
— Грин — каза той тихо, макар че му идеше да го изкрещи. — Не затваряй магнитната ключалка, докато не отмине пазачът. Много е шумна.
— Добре.
Докато вървеше по свързващия коридор, пазачът чу металическия звук на магнитна ключалка, която освобождава врата. Пресегна се към рамото си и включи микрофона, закрепен за пагона му.
— Дани, Карл е. Близо съм до пресечната точка на коридори едно-пет и едно-шест. Има ли отворени магнитни ключалки в този отсек?
— Не. Всички врати там са заключени.
— Май имаме проблем. Кълна се, че чух шум от магнитна ключалка.
Той зави зад ъгъла и видя отражението на затваряща се врата в стъклото на литография на стената. Загледа се за миг в него, после тръгна към вратата. Лампата на четеца светеше в зелено — вратата беше отключена.
Пазачът извади беретата си, завъртя дръжката и предпазливо отвори вратата.
Килкъни дръпна рязко вратата и изтегли пазача към себе си. Удари изпънатата му ръка точно под китката и пистолетът падна на покрития с килим под. Последва саблен удар по врата и пазачът изгуби съзнание. Килкъни го подхвана, преди да падне на пода, и го издърпа навътре в помещението.
Тао вдигна пистолета и затвори вратата, докато Килкъни завързваше ръцете и краката на мъжа. После свали синята му вратовръзка и му запуши устата с нея.
— Вземи му картата — каза Тао.
Килкъни смъкна баджа от предния джоб на пазача.
— Грин, как изглеждат нещата от твоята страна?
— Справих се и с останалите камери. Пътят към изследователските лаборатории е чист. Ще наблюдавам за други пазачи.