— Добре, защото този приятел сигурно ще им липсва и ще изпратят някой да го потърси.
Тръгнаха бързо по последния участък от коридора. Както Грин беше обещал, охранителните камери бяха „ослепели“, а по пътя им нямаше други пазачи.
След като влязоха в едноетажното лабораторно крило, Килкъни измъкна малък безжичен компютър от джоба на бедрото си и го включи. Модифицираният палмтоп започна да излъчва кратки късообхватни сигнали, настроени на специалната честота, използвана от сондата „Пикел“. Въпреки че сондата беше свързана с компютърните системи в LV-станцията, тя имаше и безжична система за комуникация. За съжаление слабият обхват на „Пикел“ и интерференцията, причинена от екраниращите устройства около лабораторията на „Виеложик“, изискваха Килкъни да е много близо до сондата, за да комуникира с нея.
Отвъд входната врата широкият коридор завършваше внезапно в малка ниша. От двете страни имаше врати към стаи за преобличане, а отпред — двукрила врата от неръждаема стомана и плексиглас — първата бариера към въздушния шлюз, през който минаваше оборудването, преди да бъде внесено в лабораторията.
Грин отключи вратите към стаите за преобличане.
— Насам — каза Килкъни.
Минаха през мъжката стая за преобличане и влязоха в друга ниша, която водеше към кабина за обеззаразяване към второ ниво.
— Ей, човече — обади се Грин, гласът му беше накъсан от статични припуквания, — имаме известни проблеми.
— Казвай.
— Сигналът ти започва да се губи.
— Обграден съм от тонове метал. Какво друго?
— Плановете на сградата, с които разполагам, са малко остарели. Нямам контрол върху системите в четвърто ниво. Мога да отворя пътя до трето ниво, но след това оставаш сам.
— Разбрано.
Килкъни свали очилата и микрофона и ги подаде на Тао.
— Вземи. Поддържай връзка с Грин и пази коридора.
— Ще почукам на вратата, ако стане нещо — каза Тао. — Бъди внимателен.
Грин се справи със защитните механизми на следващия въздушен шлюз и Килкъни пристъпи вътре. След като вратата се затвори, го окъпа ултравиолетова светлина. След няколко минути нормалните лампи се светнаха отново и следващата врата се отвори с пневматично изсъскване.
Стените на широкия осем фута коридор бяха сглобки от панели от неръждаема стомана и стъкло с черни изолации в междините. Имаше четири лаборатории от трето ниво в този сектор, по две от всяка страна на коридора. Обозначението сочеше „Биологична опасност от второ ниво“ и коридорът се отделяше от другите лаборатории с помощта на въздух с положително налягане в него и отрицателно в лабораториите.
Килкъни протегна напред палмтопа, но не установи контакт със сондата. Притича до края на коридора. Вратата към преходната зона за трето ниво вече беше отворена. Както и лабораториите, преходната зона имаше отрицателно въздушно налягане спрямо коридора от второ ниво. Килкъни пристъпи вътре и вратата се затвори зад него.
Мина покрай обеззаразителните душове и бани и влезе в залата за преобличане. По стените видя ниши, в които имаше скафандри за биохимическа защита. Килкъни набързо избра един, който му изглеждаше по мярка. Облече го и веднага разбра какво неудобство изпитват астронавтите, когато трябва да излязат в космоса.
Внимателно хвана палмтопа — усещането му за допир беше силно притъпено от гумените ръкавици — и влезе в последния въздушен шлюз. Въздухът в костюма вече започваше да се загрява и лицевото стъкло се запоти от дишането и телесната топлина на Килкъни.
Килкъни мина през въздушния шлюз в лабораторията от четвърто ниво. Откри свързващ шланг, който се люлееше от тавана, и го прикачи към костюма си. В същия миг почувства полъх свеж въздух. Лицевото му стъкло се проясни, но той все още се потеше силно, а ръцете му бяха хлъзгави в гумените ръкавици. Провери палмтопа:
„Контактът със сондата «Пикел» е осъществен“.
„Къде е?“, запита се Килкъни и огледа огромното, пълно с оборудване помещение.
43
— Карл, там ли си? — попита по радиото шефът на охраната, който беше в контролната зала.
Никакъв отговор.
— Хей, Джон, чуваш ли ме?
— Високо и ясно, Дани. Какво става?
— Карл не отговаря. Каза, че ще провери магнитна ключалка, която се задействала, близо до връзката между едно-пет и едно-шест. Можеш ли да отидеш дотам и да видиш какви ги върши този нещастник?
— Разбира се.
Пазачът се отпусна в стола си и продължи да наблюдава мониторите. Като се изключеше лекото потрепване от време на време, картината си оставаше все същата. Видя как четири монитора се превключиха на картина от крилото на лабораторията.