— Лаборатории едно, две, три и четири — изрецитира той, докато образите се появяваха на екрана.
След тридесет секунди се появи следващата поредица.
— Четвърто н… — Думата заседна в гърлото му. — Какво е това, дявол го взел!
Скочи и сграбчи микрофона.
— Внимание, момчета. Имаме нарушител в коридора на четвърто ниво. Марк, Джон, Джеф, закарайте си задниците там и го хванете.
— Човек в четвърто ниво? Това не е ли горещата зона?
— Да, но ще го поумием добре на излизане. Хайде, движение!
— Ами Карл? — попита Джон.
— Майната му на Карл! Ако не хванем нарушителя, Дюрок ще ни провеси за топките от някоя мачта.
Килкъни откри сондата „Пикел“ в дъното край на лабораторията. Дебели оранжеви кабели излизаха от стената и се включваха в жакове по външната обвивка на сондата, като я захранваха с енергия. Сферичният криобот беше освободен от сондата и поставен в поддържаща рамка на лабораторна маса.
Килкъни прегледа списъка с команди на палмтопа си и избра „Достъп до криобота“. Горната полусфера на криобота се завъртя на сто и осемдесет градуса, след което се отдели от долната. Хидравличен повдигач се разпъна нагоре и отвори двадесет и пет сантиметрова пролука между двете половини.
В долната полусфера Килкъни откри шестоъгълните отделения за съхранение на пробите. Повечето бяха празни. Килкъни посегна и се опита да хване една от капсулите с облечените си в ръкавици ръце, но разбра, че няма да може.
„Тези, които са работили тук, сигурно са имали същия проблем — помисли си Килкъни — Как ли са го разрешили?“
Огледа масата и откри щипци със затъпени краища. Постави палец и показалец в двата отвора и внимателно издърпа една от металните капсули.
„Е, готово. Време е да си вървя.“
— Роксан! — провикна се Грин. — Двама, не, трима пазачи идват към теб. Сигурно са забелязали Нолън в лабораторията.
— Разбрано — отговори Тао и се обърна към вратата, която водеше към четвъртото ниво на лабораторията. Започна да се моли Килкъни да излезе по-скоро.
Килкъни разкачи шланга, влезе във въздушния шлюз и затвори вратата след себе си. Мигновено главите на душовете, вградени в тавана и стените на въздушния шлюз, започнаха да пръскат костюма му с химикали, за да унищожат всичко патогенно.
Химикалите нямаха никакъв ефект върху металическата капсула, но бързо разрушиха палмтопа. Екранът просветна, после угасна и пластмасовата обвивка започна да се разпада.
— Грин, колко близо са пазачите? — попита Тао.
— Двама от тях се приближават бързо. Най-добре е с Нолън да се измитате оттам.
— Още не се е появил.
Тао потърси някакво прикритие в стаята за преобличане, но не намери. По всички стени на помещението имаше метални шкафчета. След като пазачите стигнеха входната врата, щяха да я застрелят.
Тао вдигна глава към тавана.
— Грин, колко място има над окачения таван?
Грин направи страничен разрез на компютърния модел на стаята за преобличане.
— Около четири фута.
Тао остави картата на пазача и беретата на пода. Не ѝ беше лесно да се раздели с оръжието, но сметна, че ако остави нещата там, пазачите може да решат, че Килкъни действа сам.
После се качи на една от дългите стоманени пейки, бутна панела на тавана над главата си и го плъзна настрани. Хвана се за стоманените пречки и се изтегли през отвора. Метални проходи, кабели и тръбопроводи изпълваха сумрачното пространство. След като успя да се намести, тя плъзна панела обратно на мястото му.
Обеззаразителният цикъл свърши с изплакване с чиста вода и силна струя сгъстен въздух, който да отвее останалите капки. Най-накрая вратата към преходната зона се отключи и Килкъни бързо напусна клаустрофобичния въздушен шлюз. В стаята за преобличане постави капсулата на масата от неръждаема стомана, хвърли останките на палмтопа в едно от шкафчетата и започна да сваля неудобния костюм.
— Как издържат с това всеки ден? — промърмори той.
Остави скафандъра на пода, взе капсулата и тръгна към вратата. Пристъпи в следващия въздушен шлюз и отново мина през обеззаразяването с ултравиолетова светлина.
— Стой.
В далечния край на коридора стоеше пазач с хирургическа маска на лицето. Беше насочил пистолет към него. Той се шмугна обратно през вратата, пъхна в устата си запечатаната метална капсула и преглътна.