— Казах стой, по дяволите! Глух ли си?
Килкъни застана с вдигнати ръце в рамката на вратата.
— Само да помръднеш и ще те застрелям. Обърни се към стената и сложи ръце зад главата.
Килкъни се подчини и пазачът опря пистолета си в тила му. Втори пазач се появи от коридора от второ ниво.
— Чист ли е?
— Откъде да знам, мамицата му? — сопна се първият пазач.
— Беше в горещата зона, човече!
Мъжът, заловил Килкъни, си спомни какво му бяха казали за четвърто ниво по време на обучението му и отвърна:
— Въздушните шлюзове не биха се отворили, ако не е минал през обеззаразяване, така че не се притеснявай. Сложи му белезници.
Вторият пазач прибра пистолета си и заключи ръцете на Килкъни зад гърба му.
— Дани — обади се първият пазач по радиото. — Хванахме го.
— Бях започнал да се тревожа. Доведете го, а аз ще се обадя на шефа.
Двамата преведоха Килкъни през въздушния шлюз на второ ниво, където ги обля ултравиолетовата светлина. Минаха през нишата и обратно в мъжката стая за преобличане.
— Тези трябва да са на Карл — каза единият пазач, докато вдигаше беретата и картата ключ. — Дюрок няма да е доволен от него.
— Млъкни — сопна му се другият. — Ако някой от нас запази работата си след тази история, ще е късметлия.
Той удари Килкъни по тила и му изкрещя:
— Как влезе тук, по дяволите?
44
Трети мъж, леко запъхтян от дългото тичане, ги пресрещна в главния коридор извън крилото с лабораториите.
— Хей, Джеф, вие с Джон проверете стаите за преобличане, да не би да има още някой. Аз ще остана със затворника.
Двамата влязоха в женската съблекалня с извадени пистолети. Мъжът, пленил Килкъни, се вгледа в него с презрение.
— Е, здравеняко, довел ли си приятелчета, или тази нощ си соло? Сигурен съм, че си един от онези дърволюбци, които протестират срещу ядрената енергия, член на „Грийнпийс“ или защитник на животните. А, кажи де?
Килкъни остана безмълвен.
— Сбъркал си мястото, задник такъв. Тук няма малки сладки зайчета. Ние лекуваме болести и разни други гадости. Помагаме на хората. Жалко, че не можем да намерим лекарство за тъпоглавците като теб.
Двамата пазачи се върнаха през мъжката съблекалня.
— Проверихме и двете, но не открихме нищо.
— Отворихте ли всички шкафчета?
— Да, празни са.
— Добре. Джон, помогни ми да закарам това лайно в контролната зала. Джеф, ти се опитай да откриеш Карл. Изчезнал е близо до коридори пет и шест на това ниво.
— Разбрах — каза Джеф, прибра пистолета си и се отдалечи.
— Тръгнаха с Нолън — каза гласът на Грин в ухото на Тао. — Коридорът е чист.
— Разбрано — прошепна Тао.
Тя внимателно премести панела от решетката и го плъзна встрани. Надникна през квадратния отвор в съблекалнята. Беше тъмна и празна. Провря се безшумно през пролуката и скочи на пода.
— Къде е Нолън? — попита Тао.
— Отиват към административното крило. Предполагам, че го водят в контролната зала. Най-добре измисли нещо, преди да са повикали полицаите.
— Можеш ли да спреш телефонните линии?
— Не, мога да си играя само с охранителната система. Ако опитам да проникна в някоя от другите системи, ще отнеме време, а Нолън го няма.
— Добре — каза Тао. — Покажи ми пътя до контролната зала. Искам да знам разположението и броя на пазачите.
— Готово — отговори Грин. — Виждаш ли картата?
Изглед отгоре на плана на първия етаж изплува пред Тао — холографска проекция от очилата на Килкъни. Тънка жълта линия се проточваше от мястото, където стоеше Тао.
— Да, виждам я.
— Добре, очертал съм най-краткия път до контролната зала. Просто следвай жълтата линия. Ще отбележа места за изчакване, ако имам нужда да спреш за малко. Ще ти кажа, ако някой от пазачите се приближи към теб.
Тао пое по показания от Грин път, като вървеше бързо по полутъмните коридори.
— Добра работа, момчета — похвали ги старшият пазач, когато Килкъни беше закаран в контролната зала. — Сложете го на този стол и му завържете краката.
Килкъни беше целият в пот, сякаш беше стоял в сауна.
— Аз ще поема нещата оттук — каза старшият, когато Килкъни беше вече завързан. — Обходете периметъра и се опитайте да разберете как е проникнал.
Пазачите кимнаха и излязоха.
— Е, Худини, как успя да влезеш тук?
Килкъни го погледна право в очите, но не каза нищо.
— Попаднал си в света на болката, приятелю. Затънал си до гуша в лайна, а никой не дава пет пари за теб. Кажи ми защо си тук и работодателите ми може да те пощадят. Просто искаме да знаем какво търсиш. Шпионираш за друга компания или просто искаш да създаваш неприятности?