— Но как е разбрал, че сондата е тук? — настоя Лафит.
— Мисля, че това е същият човек, когото срещнахме в Антарктида. Името му е Нолън Килкъни.
— Килкъни — повтори Лафит. — Чувал съм това име. Има един Килкъни, който в момента оглавява „ЮДжийн“.
— Освен това работи за консорциума по приложни изследвания в Мичиган, който е партньор на НАСА в проекта за LV-станцията. Килкъни е ветеран от специалните части на флота и разполагам с информация, която свидетелства, че е бил в Антарктида по време на нападението.
— Откъде е знаел?
— Не е знаел — каза Дюрок уверено. — По време на мисия нещата рядко вървят точно по план; има твърде много неизвестни. Килкъни е бил на неподходящото място в неподходящото време. Но как е успял да проследи сондата дотук? Може би в нея има някакъв вграден предавател.
— Сега той знае, че сондата е у нас — каза Лафит с горчивина. — Доминик, изследвай останалите капсули и приготви всичко от сондата за изхвърляне. Съмнър, искам да вземеш капсулата от Килкъни незабавно.
— Да го убия ли? — попита Дюрок.
— Не, смъртта му сега би привлякла твърде много внимание. За момента е достатъчно да си възвърнем капсулата. И недей да докладваш за случая на полицията. Ще се държим сякаш нищо не се е случило, това ще подкопае доверието в твърденията му.
— Разбирам, ще кажа на охраната, че това е било тест за проверка на сигурността.
Мартино изтри потта от челото си с ръкав, а после погледна зелената материя и попита:
— Друг, освен мен влизал ли е в преходната зона или в лабораторията на четвърто ниво след проникването?
— Не — отвърна Дюрок. — Килкъни е бил заловен в коридора на второ ниво. Хората ми не са ходили по-навътре.
— Господа, Килкъни може и да е взел нещо ценно от нас, но смятам, че е оставил нещо също толкова ценно от себе си.
47
17 март, 21:00
Ан Арбър, Мичиган
Килкъни извади три студени бири от хладилника, докато Грин слагаше кутия с пица на масата.
— Хубаво местенце — каза Тао и взе предложената бира.
— Просто стара ферма, но за мен е дом.
— Получих вести от Барнет — съобщи Тао. — Поздравява ни, че сме доказали участието на „Виеложик“ в нападението в Антарктида.
— Навярно са изпитали голямо облекчение, че не е било военно действие срещу Съединените щати.
— Е, какво ще правим оттук нататък? — попита Грин. — Ще повикат ли ченгетата?
— Не мисля — отговори Тао. — Капсулата, която откраднахме, е придобита с крайно незаконни действия. А дори и полицията да се намеси, няма да открие нищо — сондата сигурно вече е изчезнала. Случаят се превърна в тайно разследване на международна корпорация. Министерството на правосъдието ще има нужда от много повече доказателства, преди да изправи „Виеложик“ пред съда.
Килкъни си взе парче пица от кутията и каза:
— Утре ще покажа на Иймс капсулата, после ще я занеса в „ЮДжийн“ да изследват съдържанието ѝ. Ако формата на живот, която намерихме в езерото Восток, е уникална в генетично отношение, разполагаме със средство, което можем да използваме срещу „Виеложик“.
— Какво имаш предвид? — попита Грин.
— Ако пробите съдържат ДНК, специфична само за езерото Восток, и знаем какво да търсим, можем да попречим на „Виеложик“ да патентова някоя от скъпоценните си генетични поредици.
— Или да ги изнудваме — добави Тао.
— Под „ние“, предполагам, имаш предвид правителството на САЩ — каза Килкъни, — а не нас тримата.
— Разбира се — отговори Тао, но не звучеше особено категорично.
— Това за пробите от Восток го разбирам — каза Грин. — Но какво печелят „Виеложик“, като натопят Иймс за убийството?
— Те искат „ЮДжийн“ — обясни Килкъни. — Изпълнителният директор на „Виеложик“ е направил предложение на Иймс и Сътън малко преди убийствата и Оз го е отхвърлил.
— Не можем ли да извадим Иймс от затвора с това, което вече имаме? — попита Грин.
— Не — отвърна Килкъни безстрастно. — Търговията с къси позиции на Дюрок и връзките му с „Виеложик“ не са достатъчни, за да докажем наличието на конспирация. Всички събрани улики все още сочат Оз като убиец. Проблемът с тези две събития е, че са организирани така, че да могат да се обяснят лесно. Злополучна самолетна катастрофа и убийство от ревност. Сега, след като доказахме, че „Виеложик“ стои зад нападението на Антарктида, вече съм убеден, че те са виновни и за убийствата. Проблемът е, че нямам идея какво да търся, за да докажа невинността на Иймс. Може би той ще успее да ми помогне.