Дюрок седеше на мястото до шофьора на сивия шевролет „Блейзър“ и с интерес слушаше разговора в дома на Килкъни. Камионът беше паркиран до новия строеж срещу семейната ферма на Килкъни, която се виждаше ясно оттам.
Един от тримата мъже, които Дюрок беше довел със себе си, се бе качил на недовършения покрив на постройката и изпращаше нискочестотен лазерен лъч към осветения прозорец. Плътният лъч светлина се удряше в гладкото стъкло и абсорбираше малките вибрации, причинени от звуците вътре, след което се отразяваше към приемателя.
Шофьорът смъкна слушалките от главата си и се обърна към Дюрок.
— И Килкъни, и Тао са вътре, капсулата е в тях. Ще влезем ли да я вземем?
— Глупаво е да нападаме такъв човек в собствения му дом. Килкъни ни даде информацията, която ни трябваше, за да вземем капсулата с минимум усилия.
48
18 март
Килкъни и Балог седнаха до преградата в стаята за посещения и изчакаха полицая да доведе Иймс. Белезниците на арестанта бяха свалени, след което полицаят излезе и затвори вратата. Иймс бавно се приближи до преградата, дните, прекарани в затвора, бяха подкопали увереността му.
— Как си? — попита Килкъни.
— Добре — излъга Иймс.
Килкъни се обърна към Балог.
— Ако го осъдят, каква присъда го очаква?
— Обвинението иска двойна доживотна за убийствата, плюс още няколко години за изнасилването. При това положение първото изслушване за предсрочно освобождаване ще е след не по-малко от тридесет години.
Иймс сведе глава, докато Балог говореше.
— Ще съм прехвърлил седемдесетте. Не че има значение. Мъжете в моето семейство рядко преживяват шестдесет и пет. — Иймс се засмя насила. — Лоши гени, предполагам.
— Значи ще трябва да докажем, че си невинен. Но ми трябва помощта ти — каза Килкъни.
— Питай.
— Не знам как другояче да се изразя, но как е възможно полицията да открие твое ДНК в тялото на бившата ти жена?
Иймс се втренчи в него за миг, преди да осъзнае, че въпросът не е обвинение.
— Не мога да го обясня. С Тив разгледахме лабораторния доклад и единствената подозрителна ДНК проба, взета от местопрестъплението, е спермата. Никога не съм дарявал сперма, а и не съм правил секс, откакто се разделихме с Фей. Нито съм се подлагал на някакви хирургически операции, които да изискват пълна упойка, така че не е имало възможност някой да вземе проба от мен, докато съм бил в безсъзнание. Тъй като нямам идентичен брат близнак, единственото ми обяснение за ДНК съвпадението, е лабораторна грешка. За съжаление не можах да открия нередности в извършените процедури, а аз съм експерт.
— Може би има и друг начин — каза Килкъни. — Ами ако някой да се сдобие с проба от твоето ДНК и от нея създаде улика, която да използва срещу теб?
Иймс го погледна право в очите и каза:
— Нолън, това е едно огромно „ако“.
— Знам. Но възможно ли е?
— На теория, но няма да е лесна работа. Трябват ти няколко добри чисти копия от ДНК, с които да работиш, и място, където да ги имплантираш — приемни клетки от някакъв вид. След като това бъде направено, трябва да откриеш начин да дедиференцираш тези клетки.
— Дедиференцираш? — попита Килкъни.
— В първите няколко седмици след зачатието всички клетки са недиференцирани — тоест всички те са идентични и всяка има потенциал да бъде използвана в строежа, на която и да е част от тялото. Наследниците на някои от тези клетки ще станат мускули, други — нерви и органи, но на този етап те всички са еднакви. При раждането, клетките ни вече са диференцирани, специализирани и една кожна клетка не може да произведе костна клетка. Нещо се случва с ДНК-то в диференцираната клетка, което я кара да игнорира всякаква друга информация, която не е свързана с конкретната ѝ задача.
— Значи ДНК-то на нервна клетка ще използва само инструкциите, които са свързани с работата на нервните клетки, и ще игнорира всички останали?
— Именно. Разбира се, възможно е да се дедиференцира ДНК, както една група изследователи клонираха няколко крави, но това не е лесна работа. Разбира се, истинският проблем е да се вкара ДНК-то в ядрото на някои стволови клетки и да се накарат тези клетки да отгледат определени тъкани, да кажем кожа, кръв и коса, в епруветка.
— Ако могат да клонират крава, защо просто не направят твое генетично копие и не вземат клетките, които им трябват от него? — попита Балог.
— Проблемът е в съзряването — отговори Иймс. — Мъжете не получават пубисно окосмяване и не произвеждат сперма до пубертета, което значи, че трябва да са направили този клонинг преди дванадесет години. Но всичко това са глупости така или иначе. Нещата, за които говорим, засега не са възможни и определено не са били възможни през деветдесетте. За да произведете кръв, ви трябват не само кръвни клетки, но и плазма, и всичко останало, което се открива в нормалната кръв. Сперматозоидите и спермата ще са още по-сложни за синтезиране. Ще се изненадам, ако нещо такова може да се създаде преди края на века.