— Вярвам, че и сега е възможно — каза Килкъни.
— Можеш ли да го докажеш? — попита Балог скептично.
— Не, но нека ти покажа нещо.
Килкъни извади капсулата с пробата и я протегна към преградата. Иймс я разгледа няколко секунди, после очите му се разшириха от удивление.
— О, Господи! Това ли е…
Килкъни кимна.
— Мислех, че сондата е била разрушена при катастрофата. Откъде я взе? — попита Иймс въодушевено.
— Беше в лабораторията на „Виеложик“ в Ню Джърси, както и сондата „Пикел“, цяла-целеничка.
— Как е попаднала там?
— Не мога да кажа, но засега никой от вас двамата не е виждал това, ясно? — каза Килкъни, докато прибираше капсулата в джоба си.
Иймс и Балог кимнаха.
— Хипотетичен въпрос — продължи Килкъни, като погледна през стъклото към Иймс. — Ако „Виеложик“ са произвели ДНК доказателствата, въз основа на които те обвиниха, къде да търся доказателство, че са могли да го направят?
— Има само шепа хора в света, които имат подготовката да се опитат да направят подобно нещо — отговори Иймс. — И само един от тях работи за „Виеложик“ — Доминик Мартино. Срещнах я миналия месец в Ню Йорк на вечерята у Лафит. Изглежда, те двамата са много близки. Мартино е блестяща. Направила е много пионерски изследвания върху механиката и генетиката на клетките — по-голямата част е свързана с начина на възпроизводство на клетките и причината, която ги кара да спрат да се делят. От статиите, които съм чел, тя се интересува от рака, стареенето и плодовитостта. Има частна лаборатория близо до Париж и картбланш от „Виеложик“ да прави собствени проучвания.
— Артист с богат покровител — обади се Балог.
— Мислиш, че Лафит и Мартино са отговорни за убийството на Фей и Лойд? — попита Иймс.
— Не знам със сигурност — отговори Килкъни, — но определено ми изглежда така.
— Случай като този се свежда до три неща — намеси се Балог. — Средство, мотив и възможност. Нолън, можеш ли да посочиш такива?
— Близо съм до изясняването на мотива, а човек като Лафит създава сам възможностите си. За съжаление средството, което е използвано, е толкова невероятно, че трябва да намеря самото оръжие, или в този случай епруветката с ДНК в нея, за да докажа, че тъкмо тези хора са те натопили.
49
— Напусна затвора. Насочва се на юг по „Карпентър“ — докладва мъжът, който следеше Килкъни.
— Разбрано.
Дюрок даде знак на хората си да заемат позиции. Двамата мъже излязоха от шевролета и огледаха паркинга. Беше пълно с коли на служители на фирми, които взимаха под наем офиси в изследователския парк. Хората на Дюрок умело разбиха ключалките на две по-стари коли — пикап и кадилак — и след кратка борба с жиците запалиха двигателите.
— На „Елсуърт“ е. Приближава завоя. Дава мигач.
Килкъни подкара мерцедеса си по частната алея на изследователския парк и зави по отклонението, което водеше към сградата на „ЮДжийн“. Видя няколко празни места за паркиране и се насочи натам.
Шофьорът на кадилака гледаше черната спортна кола, която се носеше към него. Прецени, че се движи с около петнадесет мили в час. Изчака, докато мерцедесът се приближи, после включи на скорост и натисна газта. Задвижван от древния седемлитров осемцилиндров двигател, кадилакът се изстреля на алеята.
— Мамка му! — извика Килкъни и натисна спирачките.
Но нямаше достатъчно място, за да спре и мерцедесът се вряза странично в кадилака. В същия миг пластмасовото покритие на волана отлетя встрани и предните въздушни възглавници се задействаха.
Шофьорът на пикапа включи на задна и се блъсна в мерцедеса. И двете врати от страната на пътника се вдлъбнаха навътре и страничните въздушни възглавници се разтвориха. Килкъни беше изтласкан към вратата, а главата му се блъсна тежко в стъклото.
Хората на Дюрок слязоха от колите и се затичаха към мерцедеса. Отвориха вратата на Килкъни, срязаха колана му и го смъкнаха на земята. Нолън беше още замаян от удара по главата. Шофьорът на кадилака го удари два пъти в корема, а после го претърси заедно с другия.