— Точно сега се намираме до „Отел Крийон“ — скъп е, но си заслужава цената. Сградата от другата страна — тази, която изглежда точно като хотела — е централата на „Виеложик“. Кабинетът на Лафит е на третия етаж. Най-вероятно той е там сега. Пристигна вчера с „Конкорд“. Заедно с Мартино.
Тао хвърли поглед към прозорците, после през Плас де ла Конкорд към Сена и Рив Гош отвъд.
— Има добър изглед.
— За сто милиона франка би трябвало. Сделката, с която Лафит купи тази сграда от френския флот, все още е плод на обсъждания и клюки. До кабинета му има апартамент, който той използва, когато работи до късно. През останалото време живее в замъка си близо до Верньой-сюр-Арв, малко над сто километра западно от Париж. Замъкът е на триста години — с много земя, коне и доста добра охрана.
— „Серберус Секюрите“?
— Да.
— Ами Мартино?
— Тя има апартамент в града и лаборатория в Еври. Всички подробности, които ви интересуват, са в кабинета ми. Просто ми хрумна, че бихте желали да хвърлите бърз поглед на седалището на „Виеложик“, след като са ни съседи. Предполагам, ще се върнете по-късно, за да огледате. След като се настаните.
Тао кимна и попита:
— А къде ще се настаня?
— Всичко е уредено — отговори Уокър. — Имаме апартамент, в който ще можете да работите, кола — всичко на фалшивата ви самоличност — и оборудването, което поискахте, съгласно заповедите на директора ще ви осигурим всякаква логистична подкрепа.
— Благодаря — отговори Тао. Беше се загледала в обелиска, опитваше се да си спомни нещо, нещо, което беше прочела преди години. — Плас де ла Революсион.
— Моля? — попита Уокър, едва я чуваше през шумотевицата на движението.
— Името на това място, или поне така е било наричано за кратко преди неколкостотин години. — Тао посочи към обелиска. — Там революционерите са издигали гилотината си и са раздавали правосъдие. Екзекутирали са две хиляди и осемстотин души; по площада имало толкова кръв, че добитъкът отказвал да премине оттук.
— Ужасна история.
— Революциите, при които една форма на тирания измества друга, никога не са мирни. И мога да ви уверя, от личен опит, че едно тиранично революционно правителство се поддържа с чести кървави жертвоприношения. В известен смисъл е иронично, че Лафит е решил главното седалище на компанията му да бъде точно тук.
— Защо мислите така?
— „Виеложик“ е на предната линия на научната революция, изцяло обвързана с въпросите за живота и смъртта, а Лафит притежава всички черти на тиранин.
51
20 март,
Еври, Франция
Доминик Мартино паркира своето беемве зад ненатрапващата се двуетажна тухлена къща и влезе през една необозначена врата. Сградата бе построена през петдесетте години на деветнадесети век като пекарна. „Виеложик“ я бяха купили преди шест години и преустроиха долния етаж в магазин за сувенири, а горния в лична лаборатория за изследвания на Мартино.
От площадката на втория етаж Мартино влезе в празна стая, която служеше като вестибюл към нейната лаборатория. Отиде до подсилена врата от неръждаема стомана и постави ръка върху стъкления панел на стената. Устройството сканира дланта ѝ и сравни уникалната конфигурация на линиите с данните, записани в паметта. След като откри съвпадение, вратата се отключи.
Във външната стая за преобличане Доминик свали дрехите си, пристъпи във въздушния шлюз и затвори вратата. След няколко секунди я обля ултравиолетова светлина, която уби всички микроби по кожата и косата ѝ.
Сърцето на Мартино винаги биеше учестено, докато тя стоеше гола и в очакване във въздушния шлюз. Но не от притеснение или срам. Чувстваше се като някой древен шаман или върховен жрец, който извършва ритуали за пречистване, преди да влезе в свещената обител — предвкусването на срещата с магичното и мистериозното.
Когато обеззаразяването приключи, вътрешната врата се отвори и Мартино влезе, мина покрай душкабината и мивката и отвори една херметично запечатана торба. Извади от нея стерилни дрехи за еднократна употреба, мрежа за коса, хирургическа маска и чифт латексови ръкавици.
После мина през последната врата и влезе в своята светая светих. Лабораторията бе в бяло и светлосиньо — успокояващи цветове. Чуваше се единствено монотонното жужене на хладилниците, криогенните фризери и свистенето на въздуха през ХЕПА-филтрите.
Мартино отиде до лабораторната маса, взе пипета и извлече малко количество течност от стъклена колба. Капна малко на предметно стъкло и го погледна през окуляра на микроскопа. Пробата гъмжеше от новосформирани стволови клетки, всяка напълно идентична с останалите, всяка способна да се развие в различен вид клетка в тялото.