Като премина от цената на акциите към търгуваните количества, Лафит отбеляза първоначалното издигане, когато „ЮДжийн“ за първи път се бе появила на пазара. След това количествата спадаха постепенно до февруари, когато отново имаше покачване. Лафит се вгледа в издигането на кривата, която отразяваше паническото разпродаване на акциите на компанията, но забеляза, че всичко започва няколко дни преди убийствата. Като провери цената на акциите през този ден, той установи, че тя е леко занижена. Само по себе си, малкото спадане в цената на акциите беше в нормите на колебанията на пазара, но в съчетание с увеличеното количество търгувани акции то означаваше, че някой беше продавал целенасочено.
— Защо си толкова замислен, Шарл? — попита Мартино, докато влизаше в кабинета му.
— Съвпадение, струва ми се, но доста озадачаващо.
Мартино седна на ръба на украсеното с резба бюро, свали едната си обувка и пъхна стъпалото си в скута на Лафит.
— О, и какво е то?
— „ЮДжийн“. Много техни акции са сменили притежателя си в дните преди убийствата — каза Лафит, като масажираше крака ѝ. — Хората са продавали.
— Това необичайно ли е?
— Не съм сигурен. Или е случайност, или някой, който е знаел какво ще се случи, се е възползвал от ситуацията. Но това е невъзможно, нали, любов моя?
Мартино усети ръката на Лафит да се движи нагоре по прасеца ѝ и да се свива около добре оформения мускул.
— Разбира се. Как би могъл някой да знае за убийствата, преди те да се случат?
— Точно това имах предвид.
53
21 март
Париж
След като паркира беемвето си в затворения гараж, Мартино влезе в сградата „Пиер дьо Тай“ в осми район, прибра пощата си и се изкачи по витото стълбище към апартамента си на четвъртия етаж. Сградата беше на Авеню Монтен, в един от най-скъпите квартали в Париж и само на няколко пресечки от седалището на „Виеложик“.
През рамо Мартино носеше плетена торба с покупките, които беше направила за вечеря. Ключовете ѝ подрънкваха в ръката ѝ, докато тя се приближаваше към високата врата на апартамента. Пъхна ключа в ключалката и го завъртя, но се оказа, че вратата е отключена.
„Странно — помисли си. — Сигурна съм, че заключих тази сутрин.“
Открехна предпазливо вратата. Светлините в голямата стая бяха включени и се чуваше нежна музика.
— Шарл? — провикна се Мартино.
— Страхувам се, че не е той, Доминик — отговори Дюрок, който се появи от терасата.
— Какво правиш тук? Къде е Шарл?
— В замъка си.
— Не трябва ли да се грижиш за сигурността му?
— Хората ми нямат нужда от бавачка — заяви Дюрок самоуверено, тръгна към нея и хвърли коженото си яке на канапето. — Взех си свободна вечер.
— И реши, че ще я прекараш тук — процеди Мартино с презрение. — С мен?
Дюрок спря само на няколко сантиметра от нея. Тя не помръдна. Той я прегърна и плъзна ръце към задника ѝ, като мачкаше силно плътта ѝ. Чантата ѝ се свлече от рамото ѝ и падна на мраморния под.
— Точно това мисля да направя.
Мартино се вгледа в мастиленочерните очи на Дюрок, после притисна устните си в неговите. Езикът ѝ трескаво се стрелкаше в устата му. Ханшът ѝ се притисна към него и започна да се движи в ритъм със свиването на дланите му върху задника ѝ.
Ръцете ѝ се плъзнаха по предницата на памучната риза без яка, залепнала за гърдите на Дюрок като втора кожа. Тя сръчно разкопча колана му, разтвори панталоните му и мушна ръката си вътре. Започна да целува и оближе бузата му, като се придвижваше към ухото.
— Както винаги — прошепна тя съвсем тихо, — носиш прекалено много дрехи.
Съблякоха се един друг, без да мърдат от мястото си. Тя го прегърна през раменете и се притисна към него. Той отново сграбчи задника ѝ и докато я повдигаше, тя уви крака около тялото му и сключи стъпалата си зад гърба му.
Дюрок остана изправен с леко разкрачени крака, а нейните се притискаха към хълбоците му и го придърпваха в тялото ѝ. Дюрок се бореше да запази равновесие — мускулите му се напрегнаха, екстазът наближаваше.
Телата и на двамата лъснаха от пот. Когато Мартино усети, че тялото му се сковава, бавно изви гърба си назад. Вярваше, че той няма да я изпусне, но същевременно изпитваше възбуда от мисълта, че би могъл да го направи. Застена и отърка таза си в неговия, на което той отвърна със силно стискане на задника ѝ. Дюрок задържа дъха си, после издиша рязко, неспособен да се сдържа повече.
Мартино се притисна към Дюрок, докато силата му отслабваше. После бавно разтвори краката си и той нежно я положи на пода.