— Душ? — предложи тя тихо.
— Oui — отговори той, дишането му постепенно се нормализираше.
Влязоха под душа и отново правиха любов, преди да отмият сапуна от телата си.
— Впечатлена съм — каза Мартино, като подаде на Дюрок пухкав хавлиен халат.
— Много ми липсваше. Аз липсвах ли ти?
— Всеки път, когато правех любов с него, ти ми липсваше.
— Тогава защо го правеше? — попита Дюрок.
Мартино се засмя, докато обличаше робата си.
— Бизнес, разбира се. Той също го знае. Ти, скъпи мой, си за удоволствие.
Дюрок я прегърна и целуна влажната ѝ шия.
— Може би, но той не е единственият с пари.
— За какво говориш?
— За бъдещето. Знам кои са лекарите, при които ходи. Шарл няма да живее вечно и съм сигурен, че ние с теб няма да бъдем споменати в завещанието му.
Мартино се отдръпна и завърза здраво робата си.
— Съмнър, какво си направил?
— Спечелих скромно състояние на пазара наскоро. Не може да се сравни с огромното богатство на Шарл, но е достатъчно да живеем комфортно до края на дните си.
— „ЮДжийн“?
— Да.
— Ах, ти, идиот такъв! Бях с Шарл вчера. Той откри, че много акции на „ЮДжийн“ са били продадени преди убийствата. Много е любопитен по въпроса.
— Няма да открие нищо, което да ме свързва със сделките — каза Дюрок уверено.
— Откъде си толкова сигурен? Ако заподозре нещо, ще го изтълкува като предателство.
— Вярвай ми, Доминик. Скоро само ти и аз ще знаем за това, а никой от нас няма да му каже.
54
22 март
Париж
След изписването от болницата Килкъни хвана първия полет за Париж. Той редовно поддържаше връзка с Тао, която събираше разузнавателната информация, необходима за предприемането на следващия им ход. Самолетът му кацна на „Шарл дьо Гол“ късно следобед. Килкъни носеше само ръчна чанта и куфарче, така че стигна на митницата преди другите пътници. Паспортът, който Тао му беше уредила, изглеждаше доста овехтял и служителят на митницата му хвърли само бегъл поглед, подпечата го и му го върна.
След като влезе в главния терминал, Килкъни започна да се разхожда небрежно, искаше да разбере дали го следят. Мина през няколко магазинчета, отиде до тоалетната, купи си вестник. След като се мота двадесетина минути и не забеляза нищо подозрително, той се отправи към изхода.
Когато излезе през автоматичните врати, той чу вой на полицейска сирена. Воят се усили и Килкъни се огледа за източника му. Забеляза черен полицейски микробус, който летеше към терминала, следван плътно от сив седан. Микробусът спря до тротоара, вратите му се отвориха и петима мъже, облечени в черните униформи на специалните части, изскочиха навън. Килкъни се отдръпна встрани от пътя на мъжете, които се насочиха към вратите на терминала. Но те се разделиха на две групи — трима минаха от едната му страна, а двама от другата. Дюрок излезе от седана и нареди:
— Искам го жив, ако е възможно.
Килкъни замахна с ръчната си чанта и я запрати към двамата вляво.
Чантата се удари в главата на единия и той залитна назад. Нолън пусна куфарчето си и се приготви да се отбранява. Друг от мъжете се приближи и Килкъни заби изпънатата си длан в гърлото му. Ударът беше толкова силен, че с върховете на пръстите си Килкъни усети трахеята му. Очите на мъжа се изцъклиха и той започна да се дави. Килкъни го блъсна и се обърна да посрещне другите двама.
Като се концентрира върху един от мъжете, Килкъни изстреля два ритника в бърза последователност — един в слабините, а другия в главата — и го просна на тротоара. Другият запази хладнокръвие и Килкъни скъси дистанцията, като се опитваше да намери подходящ ъгъл за атака и да се изплъзне от клещите, в които беше попаднал. Мъжът обаче блокира атаката и Килкъни забеляза, че поглежда някъде над него.
Завъртя се мигновено и видя друг от нападателите да замахва към него с палка. Отклони удара с лявата си ръка, сграбчи дървената палка, точно над ръцете на нападателя и я изви рязко назад. Върхът ѝ счупи носа на мъжа и му изби няколко зъба.
Струя от някаква миризлива течност плисна Килкъни в лицето. Тротоарът се люшна под краката му. Главата му затуптя и всичко се завъртя лудо. Сякаш беше във варел, който се търкаля по склона на стръмна планина. Падна върху паважа в безсъзнание. Двама от хората на Дюрок го завързаха и го вкараха в микробуса.
— Закарайте го в гаража — нареди Дюрок и погледна неодобрително тримата мъже, които Килкъни беше пребил — само единият беше в съзнание. — А тези заведете при нашия лекар.