— Можехте просто да се откажете.
— Не и аз. Благодарение на навременната ви визита сега съм съвсем близо до това да се сдобия с „ЮДжийн“.
— Но защо? Какво целите? — попита Килкъни.
— Безсмъртие.
— Шегувате се.
— Страхувам се, че не — намеси се Мартино. — Макар че в краткосрочен план ще се задоволим с добро здраве и дълголетие.
— И как сондата „Пикел“ и „ЮДжийн“ се вписват във вашето търсене на безсмъртието?
— Предполагам, че сте запознат с теорията за еволюцията? — попита Лафит.
— Да.
— Оцеляват най-приспособимите. Организмите, които оцеляват в екстремни условия, успяват, защото са по-приспособими от останалите. Животът в езерото Восток е успял да се запази в пълна изолация в продължение на милиони години. Средата там предлага екстремни температури — от вледеняващ студ до изгаряща жега, огромно налягане и изключително бедно съдържание на кислород.
— Разбирам уникалността на езерото Восток — каза Килкъни. — Но какво ви кара да смятате, че някакъв микроб ще ви разкрие тайната на вечния живот?
— Може да ме научи как е оцелял — отговори Лафит.
— ДНК е в основата на всяко живо същество на тази планета — обясни Мартино — и всеки вид има своите слабости и предимства. Има един процент разлика между ДНК-то на мишката и на човека. В генома на мишките са закодирани феноменални възможности за възстановяване — раните им заздравяват много по-бързо, отколкото при човека. Но плащат за това с ускорен метаболизъм и по-къс живот. Какво знаете за рака?
— Знам, че не искам да го имам — отговори Килкъни.
— Като болест, бих се съгласила, но като организъм ракът има на какво да ни научи. Телата ни остаряват, защото клетките ни се възпроизвеждат само определен брой поколения, после спират. При рака не е така. Всяко поколение е същото като предишното. Ако останалите клетки в човешкото тяло можеха да усвоят тази способност, никога нямаше да остаряваме.
— Значи смятате да режете и сглобявате ДНК, като избирате само най-добрите парчета?
— Грубо казано — каза Лафит, — но вярно по същество. Най-големият проблем е времето, нужно за декодирането на генома.
— И тук е ролята на „ЮДжийн“ — подхвърли Килкъни.
— Да. Технологията на „ЮДжийн“ ще позволи на Доминик и на останалите от изследователския ми екип да правят разбор на генома много по-бързо. Можех да направя Иймс богат човек, но той ми отказа. C’est la vie.
— Трябва да разберете, че като ме убиете, няма да постигнете нищо. Американското правителство е наясно какво е станало в Антарктида, а също и че „Виеложик“ е отговорна за това.
— Нека ме дадат под съд. Нямат доказателства. Публично, вашето правителство все още твърди, че самолетната катастрофа е злополука. Да кажат нещо различно сега, без доказателства, би било много злепоставящо. А колкото до Иймс, има повече от достатъчно доказателства, за да го осъдят.
— Почти перфектно — каза Килкъни.
— Достатъчно близко до съвършенството, струва ми се.
— Всъщност сигурно нямаше да водим този разговор в момента, ако Дюрок не беше толкова алчен и не бе поставил акциите ни в къса позиция.
Лафит се вгледа ядосано в Килкъни.
— Какво?
— Дюрок притежава холдингова компания на Каймановите острови, наречена „Понт Ньоф“. С нейна помощ е поставил акциите на „ЮДжийн“ в къса позиция точно преди убийствата и е прибрал малко над двадесет милиона долара. Това ме доведе до „Виеложик“.
Лафит почервеня от гняв.
— Идиот — просъска той.
— Кучето ви май се е изплъзнало от каишката.
— Това не те засяга — изръмжа Лафит. — Разполагам с пробите от езерото Восток, Иймс ще бъде осъден и „ЮДжийн“ ще бъде моя. Сбогом, мосю Килкъни.
Докато Лафит и Мартино се отдалечаваха, мъжът, който го беше събудил, се появи отново и го напръска с упойващия спрей. Още веднъж всичко потъна в мрак.
57
— Всички да си сложат ръкавиците — нареди Дюрок.
Мъжете си сложиха латексови ръкавици и извлякоха Килкъни от микробуса. Понесоха го след Дюрок и Мартино към първия етаж на стара тухлена жилищна сграда в долнопробната част на Монмартър. Нисковатови крушки едва осветяваха разбития коридор. Проскубана котка изсъска и изкуцука встрани от тях. Мястото вонеше на развалена храна, пот и урина.
— Сложете го на леглото — заповяда Дюрок, докато отключваше вратата на някакъв апартамент.
Стените и подът на едностайното жилище без прозорци бяха отвратително мръсни. Стаите като тази бяха незаконни, тъй като бяха вредни за здравето, но такава беше и работата на хората, които ги наемаха. Олющени парчета боя от стените и тавана покриваха пода като гнойни струпеи, заедно с други отпадъци и отломки.