Имаше двойно легло с прости, овехтели дървени табли, които бяха изпъстрени с изгаряния от цигари и издълбани инициали. Мръсни чаршафи покриваха разпадащия се матрак, чийто център отдавна се беше сринал в правоъгълен кратер. Мъжете, които носеха Килкъни, хвърлиха тялото му отгоре и матракът потъна още малко. Няколко хлебарки побягнаха към сенките.
В ъгъла, близо до леглото, една жена седеше безжизнено на пода. Главата ѝ беше извърната към стената, празният ѝ поглед беше вперен в разпадащия се гипсов таван. Кичур сплъстена коса висеше над очите ѝ, а яркият грим не можеше да скрие бледнината на кожата. Малкото дрехи, които носеше — златисто прилепнало горнище и черна еластична минипола — бяха смачкани и навити на корема, откривайки гърдите и гениталиите ѝ. По ръцете и краката ѝ личаха убождания от игли. Малка капка кръв се процеждаше от миниатюрна дупчица в ръката ѝ — мястото на последната инжекция. На пода до нея лежеше спринцовка.
— Съблечете го и завържете ръцете и краката му за рамката на леглото — нареди Мартино.
Докато мъжете сваляха дрехите на Килкъни, Дюрок извади пистолета си и дръпна предпазителя.
— Нервен ли си? — попита го Мартино.
— Предпазлив — поправи я Дюрок. — Доста от хората ми са мъртви или ранени заради тоя тук. Не бива да го подценяваме.
— Той каза на Лафит за твоите борсови спекулации — съобщи Мартино с нежен гласец.
— Merde. А той как го прие? — попита Дюрок.
— Не остана доволен.
Мартино и Дюрок гледаха как двамата мъже събличат Килкъни. Мартино се наслаждаваше на голотата му, а Дюрок търсеше някакъв признак, че идва в съзнание. Тя сгъна дрехите на Килкъни на дървения стол, за да изглежда, че ги е съблякъл сам, после сложи портфейла с парите, кредитните карти и шофьорската му книжка в ръчната чанта на проститутката.
Двамата мъже закопчаха с белезници китките на Килкъни около централната пречка на таблата, после завързаха глезените му, като увиха краищата на въжетата около другата табла. Дюрок провери възлите, остана доволен и прибра пистолета си.
— Мисля, че мога да се справя оттук нататък — каза Мартино, като гледаше изваяното тяло на Килкъни.
— Сигурна ли си? — попита Дюрок.
— Ревнуваш, нали? — засмя се тя. — Съмнър, скъпи мой, няма защо да се страхуваш от мъртвец. Върни се в имението и ме остави да си свърша работата. Както и в Ан Арбър, и тук има някои неща, които трябва да свърша, за да направя сцената достоверна за полицията. Както и да е, ти не трябва ли да се занимаеш с онази азиатка?
— Да, макар че в нейния случай тялото няма да бъде намерено.
— Тогава върви. Ще се срещнем в замъка след няколко часа. Ще се оправя.
58
След като Дюрок и хората му си тръгнаха, Мартино заключи вратата на апартамента и бавно се приближи до леглото. Не откъсваше очи от стройното мускулесто тяло на Килкъни. Приседна до него и прокара пръсти през червените косъмчета по гърдите му. Тялото на Лафит беше голо като на бебе, докато другият ѝ любовник беше силно окосмен. Също като при Дюрок, и по кожата на Килкъни имаше много белези, които тя проследи с пръсти.
Сърцето на пленника биеше бавно под ръката ѝ, тялото му спеше изкуствен сън. Тя бръкна в чантичката си и извади нож с дървена дръжка и пакет ароматни соли. Извади увитите в хартия кристали и ги поднесе към носа на Килкъни. Той се сгърчи, сякаш ударен от електрически шок.
— Какво, по… — извика той и се опита да приседне, но откри, че не може да повдигне тялото си на повече от няколко сантиметра над изтърбушения матрак.
— Bon soir, cheri — изчурулика Мартино, като му се усмихваше сладко, — не се опитвай да станеш.
Килкъни усети, че ръката ѝ се плъзга по гърдите му. Погледна надолу и видя, че е гол.
— Наистина не си падам по садомазохизма.
— Жалко, това е прекрасен начин да увеличиш възбудата. Нека ти покажа.
Тя се изправи, събу обувките си и бавно свали роклята си. Не носеше нищо отдолу, а тялото ѝ беше гладко и обезкосмено. Изви се като котка над него, гърдите ѝ се отъркаха в неговите. Облиза врата и брадичката му, преди да го целуне грубо по устните. Килкъни усети как зъбите ѝ се впиват в плътта му и как езикът ѝ изследва стиснатите му устни. Мартино ухапа устната му силно и от раната се стече топла солена кръв.
— Защо правиш това? — попита я той студено.
Мартино седна, изпъна ръце към тавана и се надвеси над него.
— Защото мога и защото искам всичко да изглежда колкото се може по-реално. В тази стая полицията ще намери всички необходими доказателства, за да обясни нещастните обстоятелства около твоята смърт.