— Какво искаш да кажеш?
— След като си се срещнал с Шарл, си решил да отпразнуваш споразумението си с него с посещение до Монмартър — много характерно за туристите хрумване. Докато си се мотал там, си срещнал млада жена — Зара, струва ми се, — която те е довела тук за малко парижко забавление. — Мартино размаха пръст към него. — Ах, ти, лошо момче.
— Никой, който ме познава, няма да повярва, че съм наел проститутка.
Мартино се засмя.
— Ти си здрав млад мъж, сам в Париж, сключил си успешна бизнес сделка. Изкушенията могат да бъдат неустоими.
— Устоявал съм на подобни изкушения из пристанища по целия свят. Какво би могло да ме промени сега?
— Личният ти характер е без значение, когато говорят фактите. Тялото ти ще бъде намерено тук заедно с мъртвата проститутка. Направил си злощастния избор да тръгнеш с момиче, което освен това е пристрастена наркоманка, а има опасна форма на хероин, която се разпространява из Европа напоследък. В породена от наркотиците психоза тя те е наръгала до смърт, после е инжектирала смъртоносна доза в тялото си. Истинска трагедия.
— Като Фей Олсън и Лойд Сътън?
Мартино се намръщи, но после се усмихна.
— Точно така, но стига сме водили този разговор. Имам работа за вършене. За да бъде сцената наистина убедителна, трябва да правиш секс, преди да умреш. Тъй като бедната Зара явно не е в състояние, ще трябва сама да свърша това.
— Предполагам, че си изцяло отдадена на работата си — и телом, и духом. Точно като Зара.
Мартино го удари през лицето.
— Всъщност не — извини се Килкъни. — Само телом, защото ти нямаш душа.
Мартино вдигна ножа и го сложи на гърдите му, върхът му сочеше към брадичката на Нолън.
— Дари ме с удоволствие и ти обещавам, че смъртта ти ще бъде много бърза.
— Съжалявам, просто не си мой тип.
— Какво? Не харесваш ли жени? — Мартино отърка слабините си в него в опит да го възбуди.
— Предпочитам жени, които са топлокръвни.
Ядосана, тя грабна ножа, вдигна ръка и замахна. Острието нанесе плитка рана отстрани на гърдите на Килкъни и потъна в матрака. Мартино се отдръпна, изправи се и облече роклята си. Килкъни размърда краката си и откри малка хлабавина във въжетата, които стягаха глезените му.
— Въпреки липсата ти на интерес направих повече от достатъчно, за да изглежда, че си бил с жена. Макар че се лиши от голямо прощално удоволствие.
Килкъни уви ръцете си около пречката и се опита да я завърти. Тя леко помръдна.
— Не изглежда чак толкова голямо, ако си на моето място.
Мартино се усмихна доволно, после взе чантичката си и извади епруветка и нещо, което приличаше на малък изкуствен осеменител. Тя задържа епруветката близо до лицето му и попита:
— Знаеш ли какво е това?
— Нямам представа.
— Това е твоето семе, или поне много близко приближение до него, изработено от мен. Когато полицията направи ДНК тест, това ще докаже, че си правил секс със Зара.
— Как си го направила?
— Ти ми даде суровия материал, когато проникна в лабораторията в Ню Джърси. Направих я от ДНК-то в потта ти.
Килкъни наклони глава назад и се издърпа рязко към високата табла. Силният удар с чело разби дървената пречка. Той издърпа горната ѝ половина от таблата. Назъбеният ѝ край остави кървава резка от челото до носа му.
Килкъни запрати счупената пречка през стаята, като замахна с окованите си ръце над главата на Мартино. Епруветката падна от ръцете на Доминик и се строши на пода. Мартино заби нокти в бузите му. Килкъни изкриви лице от болка и стегна ръце около главата ѝ.
— Лесно ще ти счупя врата, а тогава ще намерят теб с бедната Зара. Кажи ми, когато си готова да преговаряш.
Мартино отдръпна ръцете си от лицето му.
— Не си и помисляй за ножа. Ще бъдеш мъртва, преди да имаш възможност да го използваш. Comprenez-vous?
Мартино кимна.
— Добре. Сега искам да се обърнеш, така че да гледаш към краката ми.
Килкъни плъзна ръцете си около гърлото ѝ и отблъсна главата ѝ от гърдите си. Мартино се обърна и застана с гръб към него.
— Развържи глезените ми — заповяда Килкъни.
Мартино развърза въжетата и Килкъни уви крака около кръста ѝ.
— Какво остана сега? А, Доминик? — въздъхна Килкъни. — Белезниците. Предполагам, че ключът е някъде в теб.
Килкъни стисна краката си и стегна хватката около корема на Мартино.
— Чантичката — промълви тя. — Ключът е в чантичката на Зара.