— С Лойд сме водили вече този разговор — обясни Иймс, — обикновено след няколко бири, когато сме настроени философски.
— Звучи ми като стария спор за разликата между откритие и изобретение. Не можеш да патентоваш огъня, но можеш да патентоваш кибритените клечки.
— Именно — кимна Сътън доволно.
— Тъй като повдигна въпроса за твоята част от бизнеса, как върви работата по поръчката на НАСА?
— Бавно, но върви. Най-големият проблем са вибрациите. Оборудването трябва да издържи на изстрелването и сътресението при кацането на Европа.
— Просто временни спънки — обобщи Иймс.
— Тази вечер изпратих за изпитания в НАСА едно от устройствата. След няколко месеца ще получим резултатите.
— Добре — каза Килкъни. — А докъде сме с изграждането на базата данни?
— Взели сме проби от над хиляда и двеста индивида с най-различен етнически произход — отвърна Иймс. — Някои от тях са роднини, така че отбелязваме напредък в изграждането на базата данни от генетични норми и вариации. Чак сега започнаха да пристигат ДНК пробите от зоопарковете из страната, а също и от земеделските фирми, с които си сключил договори. Но горе-долу сме в график и с флората и фауната.
— А нещо от Джурасик парк? — попита Килкъни.
Сътън завъртя очи. Ненавиждаше прякора, с който Килкъни наричаше изчезващите и застрашени видове в базата данни.
— Получихме първите проби, през следващите месеци се очакват още. Съжалявам, че трябва да го кажа, но нямаме от тиранозавър.
— Така или иначе, не стават за домашни любимци — добави Иймс. — Май ще си останем с кучетата.
Килкъни погледна часовника си.
— Господа, благодаря ви за новините. А сега имам малка изненада за вас.
Видеомониторът на стената — последна дума на техниката — светеше в синьо. След миг се появиха няколко пиксела от някакъв образ — като разбъркани парчета от пъзел, който се опитваше да се сглоби сам. Образът примигна веднъж и изпълни екрана. Сателитната връзка с LV-станцията бе осъществена.
— Поздрави от живописното езеро Восток — приветства ги Недра от екрана. Колинс седеше до нея. — Какво става в нормалния свят?
— Студено е, даже вали сняг — отговори Килкъни.
— Бедничките — подсмихна се Недра. — Тук е прекрасно утро. Слънцето грее, всъщност то си грее постоянно и е приятно хладно — минус четиридесет и два градуса.
— Искаш ли да се сменим? — подметна Колинс.
— Няма начин — намеси се Иймс. — И тук умирам от студ. Изобщо не разбирам как издържате там.
— Всъщност е доста приятно — отвърна Недра. — Дори успях да хвана чудесен тен.
Тя завъртя стола си, смъкна леко клина си и откри загорялото си бедро. Колинс се засмя на смутените изражения на тримата мъже в Ан Арбър.
— Правите си слънчеви бани на Южния полюс?! — възкликна Килкъни.
— Май много се задържаха там, Нолън — обади се Иймс. — Я звънни на НАСА да ги изтеглят колкото е възможно по-бързо.
— Когато няма вятър, слънцето нагрява, нагрява — обясни Недра. — Като да караш ски през пролетта в Тахо.
— Стига сме говорили празни приказки — намеси се Иймс. — Какво ще донесете у дома?
— Надяваме се да не е някое сувенирче — добави Сътън.
— О, със сигурност — обеща Колинс, — като се има предвид колко сте инвестирали в този проект.
Недра погледна право в Иймс и Сътън.
— Животът, който разцъфтява в езерото Восток, надхвърля всичките ни очаквания. Разполагаме с прекрасни проби, върху които ще можете да се поизпотите. От Лабораторията за реактивна тяга изпратиха ли ви снимките?
— Да, току-що ги получихме — отвърна Килкъни и плъзна една папка към Иймс и Сътън.
— Господи, невероятно е — възкликна Иймс и пръсна гланцираните снимки по масата.
— Кусто би се гордял с тях — съгласи се Килкъни.
— Натоварихме последните проби и криоботът е на път към повърхността — съобщи Колинс. — Както се вижда на снимките, долу има доста странни неща, а ние сме още в началото на изследването на езерото. Надяваме се, че можем да разчитаме на подкрепата на „ЮДжийн“ и занапред.
— Сигурен съм, че щом анализираме първите проби, няма да има проблем да се осигурят средства за по-обстойно проучване на езерото Восток — заяви Килкъни. — След като НАСА съобщи за проекта през декември, получих обаждания от няколко фармацевтични компании. Предлагат милиони, за да зърнат пробите ви.
— С Лойд увеличихме честотата на сканиране на нашите секвентори — обяви Иймс. — В зависимост от големината на генома не би трябвало да отнеме повече от няколко седмици, за да декодираме материалите ви.