— Какво става? — извика Лафит.
Дюрок се притисна към стената до един от високите прозорци и погледна навън. Видя сградата на генератора, обгорена и черна, цялата в пламъци. Втора експлозия разкъса част от покрива ѝ и пръсна искри във всички посоки. Огънят погълна бръшляна, който покриваше стените на постройката и изпепели земята пред нея.
— Подпалили са сградата с генераторите! — каза Дюрок. — Загубихме електричеството, комуникациите и охранителните системи.
— Какво можем да направим? — попита Лафит.
— Ти и Доминик се качете горе и се скрийте някъде. Уокър и аз ще останем с пазача.
— Защо не повикаш още хора? — предложи Лафит.
— Няма време. Ще го убием, щом влезе в замъка, а после ще се оправяме с пожара.
63
Килкъни и Тао заобиколиха замъка и минаха от южната му страна. Движеха се сред сенките, за да не бъдат осветени от пламъците. Килкъни вървеше напред. Горящата сграда с генераторите създаваше нещо като изкуствена зора и голямата къща хвърляше огромна, раздута сянка по наклонения терен. Двамата умело се възползваха от това, за да прикрият приближаването си.
Притичаха към един павилион, който се намираше на една линия със задната страна на замъка. Кръглата дървена конструкция бе залепена за тухлената тераса. Килкъни я огледа отвсякъде, като местеше дулото на пистолета заедно с погледа си и търсеше някаква заплаха, скрита в сенките зад прозорците.
Събра шепа камъни от земята и ги подаде на Тао. Тя го погледна въпросително, но го последва, когато той се стрелна през павилиона към терасата. Притиснаха се към стената на замъка близо до френския прозорец на западното крило. Килкъни посочи камъните в ръцете на Тао, после кимна към два прозореца на петдесет фута разстояние. Вдигна три пръста и Тао кимна.
На три тя запрати камъните към прозорците. Докато те се удряха в целта си със звън, Килкъни разби с пистолета френския прозорец, до който стояха. Пресегна се и го отключи.
След като влезе, той огледа внимателно стаята и се плъзна покрай стената, следван от Тао. Продължаваше да се вглежда в сенките за някакво движение. Чуха се стъпки — едни в апартамента над тях, а други — забързани към стаята със счупените стъкла.
Килкъни даде знак, че ще влезе в следващата стая. Мина през широката арка в голямо помещение, което се простираше по цялата ширина на къщата. Два от прозорците на северната стена присвяткваха от заревото на огъня. Стаята имаше четири врати и два сводести прохода, разположени едни срещу други. Килкъни мина надясно, после бавно се придвижи обратно с безшумни стъпки и се долепи до стената.
„Имаме време, напомни си той, няма защо да прибързваме.“
Мина покрай голямата камина в средата на стената и усети раздвижване. Завъртя се рязко към вратата на срещуположната стена и се прицели. Натисна два пъти спусъка, но в същия миг стреля и мъжът срещу него и Килкъни усети как куршумът пронизва лявото му рамо.
— Кучи син! — изсъска той тихо.
И двата изстрела на Килкъни бяха смъртоносни и пазачът се свлече на мраморния под на фоайето.
Килкъни подаде пистолета на Тао.
— Зле ли си ранен?
Той опипа внимателно горната част на ръката си и откри входната и изходната рана.
— Боли адски, но куршумът е излязъл. Ти водиш.
Тао провери следващата стая по пътя напред. Когато стигнаха фоайето, видяха тялото на пазача, който беше стрелял, Килкъни взе пистолета му и продължиха по първия етаж. Откриха само тъмни и празни стаи. В крилото за прислугата Тао внимателно отвори врата, която водеше към тясно стълбище.
— Какво мислиш? — попита тя тихо.
— Останалите са на горния етаж, а изглежда има само два начина да се стигне дотам. Глупаво е да се разделяме. Предлагам да залостим тази врата и да тръгнем по главното стълбище.
— Добре.
Двамата подпряха вратата със стол, после се върнаха в трапезарията и излязоха в двуетажното фоайе. Главното стълбище, с широки стъпала и заоблени парапети, се издигаше плавно нагоре. Тръгнаха по него, като не откъсваха очи от горната площадка.
Когато я приближиха, Килкъни се обърна към двете срещуположни врати в края ѝ. Те бяха открехнати, а стаите зад тях изглеждаха съвсем тъмни на фона на озареното от огъня фоайе.
„Коя от двете?“ зачуди се Килкъни, като се взираше в мрачните процепи.
Проблясък от изстрел разкъса тъмнината вдясно и двамата се отдръпнаха тъкмо навреме. Трите куршума се забиха в дървеното стълбище, само на сантиметри от главата на Килкъни. Той протегна дясната си ръка над последното стъпало и отговори на стрелбата. Куршумите се забиваха в стените и вратата без особен шанс да попаднат в стрелеца. Килкъни и неизвестният нападател продължиха да си разменят изстрели в очевидно патова ситуация.