— Не се ли тревожиш, че КФН няма да погледне с добро око на постъпката ти?
— Не, моята сделка беше основана на разкриването на истината, а не на престъпни действия.
Когато стигнаха мястото, където реката се разширяваше и се разделяше около Ил дьо ла Сит, Тао го поведе по дългия мост Понт Ньоф. Спря в средата му и се загледа в островите, където туптеше сърцето на Париж. Отвъд елегантните имения и царствените правителствени здания се издигаха кулите на Сент-Шапел и Нотр Дам.
— Е, Нолън, това е истинският Понт Ньоф — промълви тя, без да откъсва очи от гледката. — Името означава „нов мост“, но всъщност е един от най-старите в Париж. Какво ще кажеш?
— Забележителен е. Определено е място, където си заслужава да се разходиш с красива жена — отвърна Килкъни тихо.
— Ще го приема като комплимент, макар че в гласа ти долавям леко разочарование.
— Съжалявам, Роксан — извини се той, осъзнал нетактичността си. — Май умът ми е другаде.
Тао се пресегна и стисна ръката му.
— И аз искам да ти се извиня за доста неприятното ми поведение през последните няколко седмици. Беше ми трудно да приема тази задача и си го изкарах на теб. Ще се опитам да бъда по-приветлива.
Килкъни видя колко ѝ е трудно да изрече тези думи. Тя не беше кандидатствала доброволно за работата и щом я бе приела въпреки нежеланието си, сигурно алтернативата бе още по-лоша.
— Изявлението ти носи всички белези на маслинова клонка, Роксан. Приемам.
— Мисля, че ние с теб си приличаме в едно — в това, че няма много хора на света, които да смятаме за истински приятели. За мен „приятелство“ е дума, която не използвам току-тъй.
— Приятелството е нещо, което трябва да се заслужи, също както уважението и лоялността.
Тао обви ръце около врата на Килкъни и го придърпа към себе си. Внезапният ѝ порив го свари неподготвен.
— Ти заслужи всички тези неща — каза тя. — И много повече.