Выбрать главу

Л. Рон Хабърд

Зловеща сполука

На вас, милионите почитатели на научната фантастика и всички читатели, които толкова топло ме приехте отново в света на литературата, а също и на критиците, които сърдечно приветстваха „Бойно поле Земя“. Огромно удоволствие е да работя за вас!

Предговор на волтарианския цензор

Не една и две са причините Короната да смята тази родена от твърде разпалено въображение творба за изключително неприемлива.

Разбира се, първо и преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че в нея се разказва за планета на име „Земя“, а не съществува такава планета нито под посоченото име, нито под фалшивото й астрографско обозначение „Блито-3“. Признавам, че твърде хитроумно са измислени несъществуващите нейни жители и местности. Но именно в това се крие опасността за нищо неподозиращия читател.

Освен това в книгата се твърди, че „Земята“ е включена в Графика за нахлуване и нейното завладяване предстои. Графикът, сътворен от нашите праотци, има силата на Божия заповед. Той ни води и напътства безпогрешно вече над 125 000 години. Промяната му по какъвто и да е начин би внесла смут във всяка област от живота на нашата Конфедерация и би ни изложила на огромни опасности. Но още от пръв поглед се вижда, че НЯМА такава планета в Графика. С тези си твърдения в търсене на правдоподобие, авторът се доближава на косъм до еретично неуважение към нашите прадеди.

Също така представянето на целологията в книгата е почти неприлично. Идеята някой от представителите на тази професия да създава изроди противоречи на всеки кодекс, приет и спазван от целолозите.

Вече изтъкнах неведнъж, че сексуалните нрави на тази уж съществуваща планета излизат извън представите ни и за най-смехотворна фантазия. Подобно поведение би отвратило дори примитивните животни на Гарч.

Освен това налага се да предупредя читателите, че авторът е прикрил тази безотговорна заблуда с неща, които са добре известни на всеки. Например, така нареченият Атлантик Сити в този том ще бъде лесно разпознат като нищожна, умалена и бледа версия на нашия Весел град, да не говорим за нашите планети на забавленията. Накратко, тази съвсем произволно съчинена измислица няма нищо общо с общоприетата представа за действителността и се опитва да подрони вярата във всичко — от завещания ни График за нахлуването до основите на науката.

Ето това е скритата опасност, ако повярвате в най-чудатото твърдение на автора — че въобще може да има планета като „Земя“.

Щом читателите прозрат измамата и се уверят, че НЕ СЪЩЕСТВУВА НИКАКВА „ЗЕМЯ“, тази наивна приказка ще заеме своето полагащо й се място.

Лорд Инвей

Имперски историк

Председател на Съвета на цензорите

Имперски дворец

Волтарианска конфедерация.

По заповед на Негово Имперско Величество

Уули Мъдрия

Предговор на волтарианския преводач

Хайде здрасти!

Аз съм роботомозъкът в Преводофона, известен и като 54 Чарли Девет.

Мое задължение е за пореден път да ви уведомя, че преведох тази творба от продиктуваните самопризнания на някой си Солтан Грис, според изискванията на Машинната лига за чисти нрави.

Освен това искам да ви уверя, че лично аз не съм способен и да си въобразя описаните тук идеи или случки. Дори никога не съм чувал за Блайндщайн, Бъгс Бъни, маркиз дьо Сад и другите земни специалисти по психология, преди да ми поверят тази работа. И се надявам никога вече да не чуя за тях. Само ме болят всички схеми от пренапрежение. Не знам кой е по-лош — дали Блайндщайн с неговата идея, че нищо не се движи по-бързо от светлината, дали дьо Сад, който казвал, че болката е удоволствие или Бъгс Бъни, който ти прави мръсен номер, а после най-невинно пита „К’во ти става, бе?“.

Ако те са пример за живота на Земята, задръжте тази планета за себе си, стига въобще да я откриете. Аз си имам достатъчно друга работа. Но мога да ви бъда полезен, като предложа Справочник към това съчинение и потвърдя забележката на Главния цензор, че Земята не е включена в Графика за нахлуване.

А сега ви моля да ме извините, защото трябва да се справя с малък бунт в собствените си логически схеми. Като всички останали и те трудно опазват разсъдъка си, щом им се наложи да се занимават със Земята.