— Това е вашият самолет — побързах да я подсетя.
Само като стоях около нея и нервите ми се изпъваха. Ако се досетеше на какви пачи яйца я бях насадил, би могла най-спокойно да ме размаже по пода на чакалнята.
— Почакай — спря ме тя. — Солтан, не забрави ли нещо?
Сведох поглед. Документите за полета още бяха в ръката ми.
— Ето — подадох й ги. — Това е отрязъкът от билета, квитанцията за багажа и за платения свръхбагаж. Изходът е ей там…
— Добре — каза тя и ловко издърпа бордовия си пропуск от другата ми ръка. — Но доколкото зная, Ню Йорк е един от най-големите градове на тази планета. И макар да съм сигурна, че вече всеки е чувал за Джетеро, може би той също използва друго име. А аз дори не зная адреса му!
О, Богове, как можах да пропусна това! Ако не успееше да го открие, току-виж ни я пратили обратно.
Кухият глас отново заехтя из чакалнята. Който и да обявяваше полета, виждаше добре, че има пътници, които не са тръгнали към изхода, тоест ние!
— THY, полет 19! Изход 1. Султан Бей, ще си изтървете самолета! Побързайте!
Да ги „бибип“, тук всички ме познаваха. Съвсем се обърках. Нямах химикалка. Втурнах се към гишето да взема. Нямах хартия. Порових из джобовете си и напипах някакво парче. Припряно написах на гърба земното име и адрес на Хелър. На бегом се върнах при графиня Крек, пъхнах хартийката в ръката й и я избутах към изход 1.
Застаналият на вратата мъж взе бордовия пропуск и настоятелно посочи самолета. Всички други се бяха качили. Но графиня Крек се обърна към мен. Сграбчи ме за раменете и ми лепна целувка по бузата през воала си.
— Благодаря ти, Солтан, за всичко, което направи. Ти си добър човек, Солтан.
Врътна се на пети и затича към самолета, направо прелетя стъпалата на подвижната стълба. Спря на най-горното и ми махна с ръка. После изчезна в самолета.
А аз стоях и ми беше особено неловко. На пръв поглед като я доведох тук, като уредих да й махнат белезите и я пратих при нейния любим, аз си заслужих похвалата. Но ако човек се задоволява само с пръв поглед, може бързо да се хлъзне при надхитрянето с графиня Крек. Тя бе намислила нещо. Този изблик на чувства беше толкова нетипичен за нея, че осъзнах дори с гръбначния си мозък — не вещаеше нищо добро. Да, колкото повече размишлявах, толкова по-уверен бях в това. Тя ми приложи някакъв дяволски номер! Твърде добре я познавах! За съжаление!
Самолетът с тътен изпълзя към пистата за излитане, двигателите изреваха мощно и машината се понесе в небето.
Още не се бях отървал от нея. Може пък в Истанбул да не се прехвърли на международния полет. Ами ако нещо й хрумне и се върне тук?
Таксито ме откара с шеметна скорост пред болницата.
Влязох в кабинета за прегледи и заключих вратата. Извадих екрана от шкафа.
Глава четвърта
Ето я и нея в самолета на турските авиолинии. Бе си свалила воала. Стюардесата й предложи кафе и малка кифла. Крек взе подносчето, огледа всичко набързо, опипа хартията, опита се да прочете надписа на пакетчето със захар, но той беше на турски. Тя не знаеше, че трябва да изсипе захарта в кафето. Още първата глътка от напитката предизвика неодобрението й. Видя как един от пътниците натисна сигналния звънец, за да повика стюардесата и направи същото. Стюардесата застана до нея.
— Това е ужасно горчиво — оплака се графинята на английски. — Нямате ли горещ главотръс?
Ох, Богове. Нарушение на Кодекса! Но и без това не би имало смисъл да й давам наставления преди тръгването. Щеше да ми отвърне „Аз не съм в Армията!“.
Стюардесата като че се стъписа.
— Госпожо, по време на предиобедните полети обикновено не поднасяме концентриран алкохол.
— Но това е твърде горчиво!
— А, вие не сте сложила захар — досети се стюардесата.
Отвори пакетчето и изсипа съдържанието му в чашата. Сигурно помисли графиня Крек за слабоумна.
А графинята се загледа в тъпия нож със странна форма. И май реши, че е подходящ за разбъркване на кафето. После откри все още увитата в салфетка лъжичка. На подносчето имаше и бучка масло за кифлата. Тя взе малко с лъжичката и опита предпазливо. Отпи от кафето. Върна всичко на подносчето и промърмори на волтариански:
— Джетеро би трябвало да е прегладнял до смърт на тази планета!