Стръмните стъпала ме закриваха откъм улицата, затова извадих няколко шперца и се залових за работа. Лесно отключих металната решетка отпред. Беше ръждясала, с несмазани панти, имаше и парче от счупен ключ в ключалката. Явно не се опасяваха от нищо, иначе не биха оставили решетката в такова положение. Само ме улесниха.
Когато отворих и вратата, в ноздрите ми като удар нахлу застояла воня на марихуана и парфюми. Косата ми имаше голямо желание да щръкне от ужас, но с желязната си воля аз не й позволих. Бях направил план за действие.
Внесох сака си. Проверих да няма следи от влизането ми. Затворих и заключих решетката и вратата.
Трябваше да избягвам голямата стая, която беше направо по коридора. Знаех, че в нея беше монтирана банкова следяща камера. Ако догадките ми бяха правилни, тя беше свързана с вратата на сейфа и щом някой се опиташе да го отвори, камерата започваше да снима. Може би дори имаше прокарана връзка до бюрото на мис Пинч. Не, в тази стая не биваше да влизам. Пък и едва ли бих понесъл да видя отново онова легло с веригите и белезниците, нито вида на инструментите за мъчения, като например кутиите с червен пипер или бутилките със сос „Табаско“. Прекалено много ми се събра напоследък.
Минах по коридора и надникнах през задния вход. Градината беше покрита с изхвърлени празни кутии и мръсен сняг. Плътната ограда около нея прикриваше от любопитни погледи.
Отворих вратата към стаята на Кенди. Всичко в розово и бяло. Пердета от муселин и покривало на леглото, изцапано с червило.
Добре. А сега да се облека подходящо за битката.
Нещо ме ухапа. Това продължаваше вече доста време и започна да ми омръзва. Ето я и възможността да махна тези дрехи, за да се отърва от повечето бълхи.
Оставих сака на тоалетната масичка и го отворих. Взех друго оръжие — „Ругер Блекхоук“ 30-ти калибър. Оставих го заедно с пистолета „Берета“ така, че да са ми под ръка. Никоя предпазна мярка не беше излишна. Знаех с кого си имам работа. Но знаех и че съм просто принуден да изтръгна комбинацията на сейфа, а само мис Пинч можеше да ми я каже. И имах точен план как да постигна това.
Обаче оставаше още немалко време. Видях един гардероб. Беше пълен с дрехи на Кенди и мис Пинч. И изведнъж открих нещо изумително подходящо за моя замисъл.
Беше черно копринено кимоно, много дълго и широко. Отпред беше избродирано с рисунка, която познах веднага! Звяр с две глави — рогат дракон, а в другия край змия с остри зъби. Емблемата на нинджите! Тайните наемни убийци в Япония. Колко уместно за случая!
Веднага съблякох дрехите си. Пъхнах се под душа и дълго стоях под струите. Успях да се отърва от още няколко бълхи. Голямо облекчение.
Всички хавлии бяха нацапани с червило, затова се избърсах с бельото на Кенди.
Облякох кимоното на нинджа. Да, вече изглеждах както трябва за предстоящата ми роля. Ухилих се на отражението си в огледалото на тоалетната масичка. Ако тези две лесбийки знаеха какво ги очакваше, и двете щяха да умрат от инфаркт.
О, непременно щях да науча комбинацията на сейфа.
Взех още две неща от сака. Взех и възглавница от леглото.
Излязох в коридора. Сложих възглавницата на пода зад входната врата, за да се настаня удобно. Седнах и започнах да предвкусвам удоволствието, от време на време се засмивах тържествуващо.
Обикновено Кенди се прибираше първа. Какъв ужасен шок я очакваше днес!
Безцелно се питах дали пък имаше нещо вярно във философията на един от великите мъдреци на Земята — маркиз дьо Сад, знаменитият проповедник на садизма. Нали казват „Когато си в Рим, дръж се като римлянин“. А когато си в апартамента на мис Пинч, почти невъзможно е да не подражаваш на нейното поведение. Но аз имах сериозно намерение да надмина дори нейните най-страшни кошмари.
Подхилвах се, седнал в тъмното зад вратата и се наслаждавах на плановете си. Майсторски овладял земната психология, щях да подобря дори хрумванията на маркиз дьо Сад.
Глава седма
Звук от стъпки пред вратата на приземния етаж. Щракане, после жално скрибуцане от пантите на решетката. Драскане в ключалката на вратата.