Присвих се, готов за действие.
Тя отвори вратата.
Кенди!
Не й дадох възможност да затвори. Скочих плавно и ловко!
Лявата ми ръка се уви около гърлото й, за да предотврати писъците.
Дясната ми ръка спря пред лицето й. Палецът ми счупи капсула с газ, причиняващ безсъзнание за пет минути.
Пуснах гърлото й.
Тя вдиша, за да кресне.
Но не кресна, а се свлече като паднала от закачалката дреха.
Затворих решетката и вратата.
Хванах я за краката и я завлякох по коридора в нейната спалня.
Работех бързо. Рязко й съблякох палтото. Обувките й хвръкнаха и изтрополиха на пода. Роклята й литна към облегалката на стол. Чорапогащникът й се уви около лампата.
Стоях и гледах тялото с ликуваща усмивка.
Да, наистина не изглеждаше зле.
Но засега нямах време да си плакна очите.
Натъпках чорапогащници в устата й и ги вързах със собствения й сутиен. Взех въжето, на което си простираха бельото в банята. Срязах го и с по-късото парче вързах ръцете й отзад. С по-дългото стегнах глезените. Всичко вървеше по план.
Оставих я да си лежи на пода. Затворих вратата на стаята й. Уверих се, че в коридора нямаше следи от борба. И с котешки стъпки се промъкнах до скривалището си зад вратата. Приготвих своите „Берета“ и „Ругер Блекхоук“ за всеки случай. Вторият път беше по-рисковано, защото трябваше да укротя мис Пинч. А тя беше гаднярка.
Свих се и зачаках. Изминаха шестнадесет минути.
Стъпки пред вратата. Шумолене на хартия — някой прехвърляше кесия от едната ръка в другата. Звънецът издрънча. Само веднъж. Значи с мис Пинч нямаше никой друг, иначе щеше да използва другия сигнал.
Дали ще си помисли, че Кенди още не е дошла? Затаих дъх.
Отново шумолене на хартия.
Победа! Стенанията на отворената решетка. Звук от пъхнат ключ.
Вратата се отвори!
— Кенди? — извика мис Пинч и пристъпи в коридора.
Скочих.
Лявата ми ръка стегна гърлото й.
Тя силно ритна назад с пета!
Кесията с покупките падна на пода.
Тя се мъчеше да се обърне.
Дясната ми ръка беше пред лицето й. Втората капсула с упойващ газ се счупи под палеца ми. Поотхлабих хватката.
— По дяв…
Ритнах я. Тя вдиша.
И падна при кесията!
Извърнах лице, за да не поема газ.
Затворих решетката. Заключих вратата и пуснах резето.
Бях в звукоизолиран апартамент с Кенди и мис Пинч. Сега и на маркиз дьо Сад бих могъл да покажа един-два нови номера!
Хванах мис Пинч за дясната ръка и я завлякох в голямата стая. Всичко вътре мъчително ми напомняше за миналия път, когато бях тук. По огромното легло дори личаха петна от горчица и сос „Табаско“. Инструментите за мъчения си висяха на обичайните места, само че още позацапани. Нямах време за безцелно зяпане.
Дръпнах мъжката шапка от главата й. Косата й се разпиля. Свалих шлифера и го захвърлих встрани. Разкопчах колана на панталона и го издърпах за крачолите заедно с обувките. Освободих я от сакото.
Мъжката риза се запъна, докато се сетих да разхлабя вратовръзката. Отървах я и от тях.
Тя носеше мъжки слип! Но не това беше най-учудващото. Имаше сутиен с телесен цвят на гърдите си! Преди не го бях забелязал. Мислех си, че няма никакви гърди. Сутиенът нямаше презрамки, сякаш беше излят по тялото. Мушнах пръсти под него и дръпнах силно. Скъса се. И откри съвсем нормални женски гърди! Значи ги е притискала, за да изглеждат плоски! Бре, бре! На какво се подлагат някои лесбийки „съпрузи“, за да приличат на мъже!
Издърпах десния чорап и го метнах зад гърба си. Издърпах и левия. Той се наниза на някаква сабя, окачена на стената. Взрях се в мис Пинч. Изглеждаше далеч не толкова мъжествена, колкото си я представях в кошмарните спомени.
Обаче се налагаше да побързам. Щом минат петте минути, тънките устни на мис Пинч отново щяха да избълват потока заядливи мръсотии.
Бях я подготвил за представлението. Качих я на грамадното, широко легло. Оковах дясната й китка, после лявата. След това оковах и глезените й. Скъсих веригите така, че я разпънах с лицето нагоре върху леглото.
Ах, каква мила за душата ми гледка! Този път монетата падна в моя полза. Мис Пинч беше в ръцете ми. Богове, какъв шок я очакваше!
Отидох да довлека Кенди. Вече беше в съзнание и очите й се въртяха диво. Макар и вързана, опитваше се да отпълзи по-надалеч от мен. Макар и със запушена уста, опитваше се да крещи. Чудесно!