Завлякох я в голямата стая. Проснах я на дивана. Обърнах я по гръб. Третото парче въже вързах за десния й глезен, прокарах го зад дивана и вързах другия край за левия глезен. Развързах другото въже, с което бяха стегнати глезените й. Колкото и да риташе, разкрачих я и изопнах въжето. Когато приключих, беше разпъната на дивана така, че не можеше да помръдне.
Изправих се и я огледах доволно. Одобрих свършената работа. Заслужавах да се похваля сам.
Не след дълго мис Пинч щеше да изплюе комбинацията на сейфа. Щях да се сдобия с пари. И щях да поема пътя на отмъщението срещу Хелър.
Едва ли Апаратът някога е имал по-добър ученик от мен!
Днес щях да тържествувам! Маркиз дьо Сад, гледай и завиждай!
Глава осма
Нито един психиатър не се е взирал в нарязания мозък на свой пациент с такова удовлетворение, каквото изпитах аз, впил поглед в очите на мис Пинч, когато тя се опомни.
От унеса на упойващия газ тя попадна право в ужаса да види как нейната любима Кенди се гърчи безпомощно на дивана.
Мис Пинч дръпна всяка от задържащите я вериги с не по-голям успех от червей, опитващ се да повдигне света. Дори с по-малък. Тя дори не можеше да свие крайниците си!
Човек би очаквал обвинения, оскърбления и ругатни. Би очаквал да чуе неща като „Инксуич!“, „“Бибипец" долен!" и „Ще ти откъсна «бибипците»!“. Аз поне очаквах нещо подобно. Но нито звук не мина през стиснатите устни. Нито дума. Но очите й казваха всичко!
Хванах реверите на своето черно кимоно. Залюлях се напред-назад на босите си стъпала. Усмихнах й се със смъртна заплаха. Срещу нея стоеше майстор на психологията, готвещ се да надмине маркиз дьо Сад. Нямаше закъде да бързам. Имах на разположение цяла нощ. Никакви писъци не можеха да проникнат през тези стени — за съжаление твърде добре бях научил това. Никакво нечакано спасение. И въпреки това, докато зяпах мис Пинч, трябваше да потискам в съзнанието си някакво безпокойство. Трябваше да изглеждам безгрижен и невъзмутим. Това беше част от плана. Но не забравяй нито за миг, шепнех си беззвучно, че си изправен срещу една от най-лукавите и опасни твари — не само е жена, ами е и мис Пинч!
Реших да й дам шанс. Преди да започна с Втора глава от наръчника по изтезания на Апарата, подхванах Първа глава — престори се, че си приятелски настроен, така последващият ужас става още по-силен. Но понякога жертвите се пречупват още в този етап.
— Мис Пинч, — заговорих я, — не мога да ви опиша колко се радвам да ви видя отново и да ви заваря в такова добро здраве. — (Здравите хора се мъчат по-дълго.) — Аз съм ваш горещ почитател. Често си мислех за вас часове наред. Хайде, нека от самото начало бъдем приятели. Ако просто ми дадете комбинацията на онзи сейф, ще прибера парите и ще си отида. Нали често ми повтаряхте, че тези пари са мои. Значи дори не ви грабя. Е, какво избирате? Ще ми кажете ли комбинацията?
Тя още по-силно стисна устните си.
Е, добре, няма да бързам. Отидох в коридора и прибрах кесията с покупките, за да не види безпорядъка някой случаен посетител. Внесох кесията в голямата стая, оставих пицата във фризера, а кутиите бира в хладилника, маскиран като Желязната дева. Жест, придаващ домашна топлота на сцената.
Хвърлих един поглед на Кенди. Мяташе глава наляво-надясно, опитваше се да изплюе чорапогащниците. Прокарах пръст по гърлото й и после очертах загадъчен кръг във въздуха. Обърках я.
Мис Пинч лежеше разпъната и се взираше в мен, стиснала устни.
Отвързах сутиена от главата на Кенди и извадих чорапогащниците от устата й. Веднага запищя. Добре.
Бродех безцелно из стаята. Два чифта очи следяха всяко мое движение. Исках да проточа нещата. Нека не знаят какво ще последва.
Кенди млъкна. Извадих една бира. Отворих кутията и я поднесох към Кенди.
— Мис Ликърис, по това време обикновено пийваш бира. Не искаш ли?
Притиснах кутията към стъпалото й. Разтърках студената кутия по кожата.
Кенди писна.
— Да, тази вечер имаш хубав глас — уверих я. — Хайде, мила Кенди, не те заплашва никаква опасност. Мис Пинч само трябва да ми разкрие комбинацията на сейфа и аз мирно и тихо ще си тръгна, все едно, че не съм идвал тук.
Разтърках кутията по стъпалото й.
— Пинчи! — викна Кенди, извила умоляваща очи към мис Пинч. — За Бога, кажи му тая комбинация.