Сапунисвах се и обмислях затрудненото си положение. Да си призная, чувствах се съвсем объркан.
Сметките ми излязоха криви, колкото и да се стараех. Всеки би си помислил, че за една лесбийка най-жестокото мъчение е да я подложиш на гледката на нормален секс.
Самият маркиз дьо Сад е защитавал твърдението, че възможно най-садистичната постъпка е „анархистичното сексуално насилие“. Аз само следвах напътствията му. А той би трябвало да си разбира от занаята. Нали лично е практикувал онова, което проповядвал. Няколко десетилетия по-късно Фройд би се оказал напълно безпомощен, ако не се е опирал на усърдната работа на дьо Сад.
Бях сбъркал някъде. Но стига съм се двоумил. Бях устремен към бъдещето, а не към миналото. Поиграх си с идеята просто да ги убия, да се отърва от труповете, после да извикам камион за пренасяне на мебели, с който да откарам сейфа при производителя му. Бих могъл да обясня, че съм забравил комбинацията. Но се отказах, защото така бих събудил подозрения. Нали все трябваше да си прикривам следите.
Изкъпах се. Гнусно миришех на чистота — или това беше от сапуна?
Навлякох черното кимоно. Взех пистолет. И тъкмо посягах към дръжката на вратата, когато чух гласовете им. Свестили са се! Заслушах се. Току-виж ми подскажат какво да предприема.
Гласът на Пинч:
— Добре де, тогава ти му кажи.
Кенди възрази:
— Не. Ти му кажи. Много те бива да правиш номера.
— Ама той няма да ми повярва — оплака се Пинч. — Въобще ми няма доверие.
— Трябва да го накараш да ти вярва — заяви Кенди.
— Не ми се вярва, че ще успея да го измамя.
Кенди настояваше:
— ДЛЪЖНА СИ да опиташ! Иначе ще стане непоносимо. Може да направи най-ужасното нещо, което съм способна да си представя.
Пинч се съгласи:
— Като нищо ще го направи. Нямаме изход!
Аха! Значи мислят, че нямат изход? Сърцето ми подскочи от прилива на надежда. Имаше нещо, което ги ужасяваше. Реших да се възползвам от шанса. Влязох в голямата стая с насочен пистолет.
И двете впиха погледи в мен — Кенди вързана на дивана, Пинч сигурно окована на леглото. Нима съзирах страх в очите им? Аха! Точно така беше. Никакви съмнения. Тресяха се от ужас!
Мис Пинч дълбоко си пое дъх.
— Ако ми свалиш белезниците и излезеш от стаята, ще отворя сейфа и ще ти дам парите.
Олеле. Без да искам, бях ги уплашил, че ще направя нещо твърде стряскащо за тях. Трябва да се престоря, че знам какво е то.
Но познавах и мис Пинч. Тя беше още по-коварна от останалите жени, като нищо ще ми забие нож в гърба. Реших да я надхитря. Поне ще чуя от какво се боят, преди да ги убия.
Тръгнах из стаята и събрах всяко оръжие, попаднало ми пред очите. Дори намерих старите си дуелни пистолети, събудили в душата ми болезнени спомени. Наложи се три пъти да отивам с товара си до стаята на Кенди, преди да махна всичко опасно.
Откъснах кабела на телефона. Откъснах и кабелите на банковата камера, след като се уверих, че няма да включа някоя алармена инсталация. Надникнах в шкафа и прибрах пипера, горчицата и соса „Табаско“. Прибавих ги към купчината оръжия.
С ловки и опитни движения отвързах краката на Кенди от дивана и отново стегнах глезените й. Тя благоразумно не опита да се бори с мен, защото стисках нож между зъбите си.
Опрях пистолета в главата й, завлякох я в нейната спалня и я вързах за бюрото.
Върнах се и с готов за стрелба „Ругер Блекхоук“ в лявата ръка откопчах белезниците на мис Пинч. Побързах да се дръпна назад.
— Само една глупост да направиш и ще пръсна главата на Кенди — предупредих я. — Сега отваряй сейфа.
— Когато излезеш от стаята и затвориш вратата — обеща тя.
Поемах ужасен риск. Но имах нужда от тези пари, за да продължа по пътя си към премахването на причината за всичките ми беди — Хелър.
Излязох заднишком и затворих вратата. Насочих пистолета към Кенди, за да предотвратя всеки опит за нападение.
В другата стая се чуваха някакви тихи шумове. Повярвайте ми, това беше един от най-тежките моменти в цялата ми кариера. Трябваше да си придавам невъзмутим вид, но това ми се удаваше твърде трудно.
Почти чувах как моето сърце се опитваше да ми влезе в гърлото. Жените са винаги опасни, а когато са лесбийки, стават двойно по-опасни. А когато си имаш работа с мис Пинч — опасността не може дори да се измери.