Глас от другата стая:
— Вече можеш да влезеш.
Нямаше да й се оставя. Вдигнах голата вързана Кенди като жив щит пред себе си. Отворих вратата с ритник.
Мис Пинч бе коленичила пред сейфа, сякаш за да ме умилостиви. Криеше ръце зад гърба си. Измама! Сейфът беше затворен! Опрях своя „Ругер“ в челото на Кенди, пръстът ми не се отделяше от чувствителния спусък.
— Що за коварство е това? — попитах ядосано.
Мис Пинч показа ръцете си. В едната стискаше банкнота от хиляда долара.
— Твоя е, ако не ни направиш онова.
Страхът преливаше в очите й.
Време беше да науча от какво се плашеха.
— Ако не ви направя какво? — изчегърта гласът ми.
Но ми отговори Кенди. Избълва всичко на един дъх, обладана от неудържим ужас:
— АМИ АКО ИЗЛЕЗЕШ ПРЕЗ ВРАТАТА И СИ ОТИДЕШ! АМИ АКО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ ТЕ ВИДИМ!
Примигнах. Някаква нова хитрост. Бяха ми подготвили клопка и ми прилагаха заблуждаващата тактика — страница два милиона и трета от наръчника на Апарата по надлъгване с врага.
Мис Пинч заговори умоляващо:
— Парите ти са на сигурно място в сейфа. А ако подпишеш празна разписка, ще ти донеса още. Но засега можеш да получиш само тези. Имаме условия.
— Е? — подканих я, измъчван от подозрения.
— Ще получаваш по хиляда долара всеки ден, ако живееш тук с нас и обещаеш да ни правиш същото всяка нощ.
— И на двете — допълни Кенди. — И всяка нощ.
О, това беше твърде съмнително.
— Ами къде остава Психиатричният контрол на раждаемостта? — заядох се.
Мис Пинч изрече:
— Вдън земя да пропадне всичко, което ни пречи да се радваме на нещо толкова прекрасно.
— По дяволите Психиатричния контрол на раждаемостта! — възкликна Кенди.
Мис Пинч подхвана:
— Те ни излъгаха. Ние се хапехме, драскахме и се мажехме с червило години наред в тези стаи. Изпълнявахме точно указанията от Психиатричния контрол на раждаемостта. Дори се съветвахме с психиатъра, който отговаряше за нас. И никой нито веднъж не ни каза, че усещането трябвало да идва ОТ ТАМ! Нали така, Кенди?
— Вярно си е — потвърди Кенди. — Никъде нищо не споменават за това! — Беше ми дошло до гуша от преструвки и изведнъж получавам този… този…
— Оргазъм ли? — помогнах й да се сети.
— А, на това ли му викат „организъм“?
— ОРГАЗЪМ — произнесох буква по буква. — Оргазъм.
— Ах, че е хубава тази дума — промълви Кенди. — Ако хората така се чувстват в рая, вече разбирам защо стават християни.
— Те ни излъгаха — горчиво повтори мис Пинч. — Само ни разправяха, че за да изпълним програмата на Роксентър за намаляване на населението, трябвало да станем лесбийки. Аз трябваше да играя ролята на мъжа, а Кенди — на съпругата. Пък и нямахме избор, защото бяха превърнали всички мъже в педерасти и обявиха, че е престъпление да нарушаваме връзката помежду им.
Тя изведнъж се изправи. Нервите ми се опънаха докрай. Огледа се. Не намери нищо подходящо за хвърляне, затова стовари цялата Желязна дева с лицето напред на пода.
— Да ги „избибипам“! — Зъбите й заскърцаха. — Те ни подложиха на лишения! През всички тези години са ни отказвали правата на жените! Но ще им го върна тъпкано!
Разтревожих се.
— Ей, почакай малко. Че това си е измяна. Ами Роксентър?
Тя плю! Докопа кутия бира и я удари с все сила в пода.
— Роксентър да се „бибипа“ самичък, ако ще! Психиатричен контрол ли! Плюя на Психиатричния контрол! — Тя запрати следващата кутия в стената. — Плюя и на Главния психиатър! Плюя на психиатрията! Проклет да е Роксентър, защото налага психиатрията! Отнеха ни толкова години!
Тя диво се озърташе за още нещо, което да хвърли.
Реших да спра това избухване. Всеки миг можеше да се обърне срещу мен. Това ми подсказваше не психологията, а обикновеното чувство за самосъхранение.
— Не можете да очаквате от мен, че ще живея сред всички гнусотии тук, наоколо е пълно с инструменти за изтезания. Ще сънувам кошмари и накрая ще си отида.
— Не, не — припряно каза Кенди.
— Не, не — мис Пинч изведнъж също започна да се умилква. — Слушай, всичко ще разместим. Ще обзаведем наново апартамента. Можеш да се настаниш в задната стая. Ще ти монтираме и ключалка, ако искаш. Ще разчистим и градината, за да имаш приятна гледка, когато си почиваш. Можеш да излизаш и да се прибираш, когато пожелаеш. Само трябва да спиш с нас всяка нощ и да ни правиш все същото.