О, щом се сблъскам с извънредно положение, веднага разбирам това. Вдигнах очи към небето и се примолих на Боговете да ми пратят знамение. Получих го! Точно пред погледа ми беше сградата на „Октопус Ойл“! Роксентър си беше на мястото и скоро всичко в света щеше да се нареди както трябва. Сетих се, че Бери не подозира каква роля имаше „Уистър“ в шумотевицата за правата на жените. Е да, Роксентър, Бери и другите важни хора на тази планета знаеха колко са опасни жените. Но освен всичко друго, Роксентър контролираше и продажбите на уран в света, а ако изчезне заплахата от война, кой ще произвежда термоядрени бомби! Ако резолюцията бъде приета, би донесла опустошителен, катастрофален мир на Земята! Роксентър сигурно място не може да си намери от тревоги!
Веднага започнах да действам. Бързо се запътих към „Октопус Ойл“.
Влязох право в кабинета на Бери. Имах късмет! Седеше зад бюрото си! Малката му шапка бе оставена върху клетка, пълна с бели мишки. Той ме погледна и ъгълчетата на устата му помръднаха — най-доброто подобие на усмивка, което се появяваше на противното му лице.
— А, Инксуич! — каза той. — Влизай. Май не съм те мяркал от ден-два. — Посочи ми креслото за посетители. — Дай свидетелски показания. С какво се занимаваш?
Седнах.
— Действам под прикритие — обясних му. — Само наминах да проверя дали знаете за онази резолюция — че жените имали право да не бъдат засипвани с термоядрени бомби.
— Жените — изсумтя той. — Гледам да стоя настрана от тях. Но трябва да кажа, че не успявам. По-трудно е да се отървеш от тях, отколкото от разносвачите на призовки.
— Е, помислих, че ще ви бъде интересно да научите — онзи Уистър забърка кашата с резолюцията. Той е голяма заплаха.
— О, Уистър ли — промълви Бери.
И в очите му се мярна изражението, което можете да срещнете само у юрист от „Уолстрийт“. Той сплете пръсти и се отпусна в креслото си.
— Според мен това дело ще бъде разгледано по надлежния ред. Медисън се занимава с него. Ако съдя по сметките, които ни пращат от ФФБО, май работи доста усърдно.
— Уистър трябва да бъде спрян — казах аз.
„Усмивката“ раздвижи устните му.
— Инксуич, само трябва да почакаш още малко. Щом някой като Чуруликащото Куку се заеме с нещо, значи то ще бъде спряно. Можеш да разчиташ на това! Когато този маниак привърши с Уистър, нещастният „бибипец“ сам ще моли да го вържат на електрическия стол и дори ще изхвърли от килията си всеки адвокат, който му носи помилване от губернатора на щата. Инксуич, на хора като Медисън може да се разчита. Той е по-страшен от всяка змия, която съм виждал! И като съчетаеш медисъновците на този свят с нашите масмедии, дори Четиримата конници на Апокалипсиса биха се примолили за милост. Не се тревожи, Инксуич. Вярвай ми — Медисън ще съсипе живота на Уистър. Обвинението няма повече въпроси.
Разбрах, че с Бери нищо няма да постигна. Станах да си ходя.
— Между другото, Инксуич — спря ме той, — тъкмо си спомних, че исках да ти пратя подарък онзи ден, но секретарката ми не знаела сегашния ти адрес.
— Да не са змии?
— Ами — отрече той. — Змиите са твърде ценни. Когато бях в Китай, избрах един комплект за иглолечение и си помислих, че би могъл да го изпробваш върху мис Агнес. Ако забиеш игличките не където трябва, стават страшни неща. Та какъв ти е сега адресът?
— Аз съм в нелегалност — обясних му.
— А, по дяволите, Инксуич, знам това. Но на моя бележник можеш да се довериш.
Нямаше как да му откажа, нито да разкрия факта, че никога не съм срещал мис Агнес. Дадох му адреса на апартамента. Той си го записа в малкия черен бележник. Замисли се.
— Знам го този адрес — изрече той, а лицето му още повече заприлича на сушена слива. — Ами да, миналия месец ходих там да прикривам едно убийство. Бяха пребили един тип до смърт. Сетих се! Това е апартаментът на мис Пинч! — Той ме изгледа с искрено изумление. — Исусе! Нима живееш с мис Пинч?
Аз го уверих:
— Държа й юздите здраво.
— Исусе! — възхитено възкликна той. — Май ще трябва да те насъскам и срещу жена ми!
Побързах да го отклоня от тази тема. Не можех на две места да изпълнявам задълженията на расов жребец. А и твърде добре си спомнях гласа на жена му. Ужасно!