Самият професор Сгрингър, водещ специалист в света по родословие и семейна история, заяви авторитетно, че Уистър е пряк потомък на вожда Ранкокас от племето Лени Ленапе — част от групата на делауерите, първоначалните собственици на Ню Джърси.
Индианското име Лени Ленапе означава „Първите хора“. И според доктор Егхед, историк на щата, от това „следва непосредственият извод, че значението на името потвърждава претенциите“.
Снощи щатският архивар направи важно признание на среща с журналисти. „В съдебните архиви в Трентън не открихме никакъв акт за прехвърляне на собственост или регистрирана продажба, подписан от вожда Ранкокас или друг представител на племето Лени Ленапе. Следователно можем да стигнем да заключение, че целият щат Ню Джърси все още принадлежи на първоначалните си собственици“.
Преди да дочета репортажа, Медисън го притисна с длан към бюрото. Очите му блестяха.
— Щом бъде публикувано това, на следващия ден Гениалното хлапе ще заповяда да бъдат изритани от щата потомците на белите заселници. Тогава ще замесим в събитията и Бюрото по индианските въпроси и ще уредим нова битка при Ундид Ний, като за всеки убит федерален шериф ще имаме заглавие на първа страница. А другата седмица Гениалното хлапе ще избяга, ограбвайки влак…
Това ме обърка.
— Този влак откъде се взе? Каква връзка има?
Медисън се облегна назад и се усмихна покровителствено. Дори жалостиво.
— Смит, отидете да си проверите паметта. Преди доста време съвсем ясно ви казах, че се опитвам да изградя образ по подобие на Джеси Джеймс. Не си ли спомняте? Това е най-подходящият за целите ни безсмъртен герой. Смит, вие въобще не разбирате същността на връзките с обществеността.
Изтърпях прекалено много за един път.
— Слушайте, Медисън. Дойдох да ви съобщя, че Уистър стои зад тази резолюция, че жените имали право да не бъдат бомбардирани. И съвсем скоро резолюцията ще бъде разгледана от Съвета за сигурност в ООН. Той вече я прокара през Общото събрание, като използваше проститутки вместо агитатори.
— Това истина ли е? — равнодушно попита Медисън.
Гласът ми стана хаплив.
— Да, истина е! И най-добре да поработите над това!
— Няма да стане — отсече Медисън. — Не се вписва в образа му.
— О, Богове! — извиках аз. — Та това е ИСТИНАТА!
Медисън се засмя весело.
— Истината значи? Смит, а какво общо имат връзките с обществеността и истината? Новините днес са развлечение. Попитайте Ен Би Си, Си Би Ес, Ей Би Си, попитайте големите вестници. Те ще ви обяснят. Новините са най-големият източник на забавления в света. Я сега да ви попитам — как можете да забавлявате някого с истината? Това е смешно! Не, Смит, вие и представа си нямате как работят съвременните средства за осведомяване. Оставете това на мен, разбрахме ли се? И тогава ще напишем — 18 пункта, кавички, „МЕДИСЪН ОТНОВО ПОСТИГА УСПЕХ!“, възклицателен знак, затваряме кавичките, край на цитата.
Нищо чудно, че му викаха Дж. Чуруликащото Куку. Махнах се, преди да му изскочи пяна от устата. Дори бесните кучета са за предпочитане пред ухапването на масмедиите.
Но аз не се успокоих. Никой от тях не проумяваше колко опасна беше тази проекторезолюция в Обединените нации. Ако Съветът за сигурност я приеме, Роксентър ще се прости с всички печалби от термоядрения бизнес. Монополът на „Октопус Ойл“ върху продажбите на уран ще стане безполезен. Ломбар ще побеснее. И още по-лошо — мис Симънс ще започне да се грижи за Хелър, сякаш е легендарен герой.
Бях разтревожен!
ВДЪХНОВЕНИЕ!
Ще отида да поговоря с мис Симънс!
Част четиридесет и втора
Глава първа
Скочих в една мотриса на метрото и скоро вече се носех на север. Моето съдбоносно решение щеше да предизвика верижна реакция от събития, която дори Хелър не би успял да спре.
Грохотът на колелата сякаш ме тласкаше безмилостно напред. Не забелязвах гъмжилото от хора във вагона. Най-после действах. Ще изпълня дълга си да въздам справедливост. Кръв, червена кръв щеше да бъде отплатата за всички мои мъки, изтощили силите ми и наранили душата ми.
Енергично изскочих от вагона на спирката при 116-та улица. Със сурово и неумолимо изражение тръгнах към университета „Емпайър“.
Научих къде е мис Симънс. Седеше зад бюрото в някаква аудитория. Гледаше трескаво — ами да, какво друго й оставаше, след като злодеят Хелър се набърка в нейния живот.