Разклатих радиостанцията, за да проверя дали нещо се е откачило вътре.
— Да?
Гласът на Рат!
— Спиш на работното си място, а! — изревах в микрофона. — Вече имам доказателство!
— Офицер Грис? Къде сте?
— В Африка съм, идиот такъв! Къде бих могъл да съм?
— Офицер Грис, твърде силно ви чувам, за да сте в Африка. Едва не ми пробихте ухото. Вече намалих звука почти докрай.
— Сигурно е от някаква отразена вълна — уверих го. — Все още съм в Африка и недей да забравяш това. Аз пък едва те чувам! Веднага изключи и трите Предавателя 831!
— Щом ги искате изключени, значи сте на не повече от двеста мили от мен. И виждам, че пеленгаторът…
Побързах да изключа радиостанцията. Не можеше да ме изнуди да му кажа къде съм и да оставя следа. В никакъв случай!
Излязох в хаоса на моята задна стая, взех си трите екрана и едно преносимо телевизорче. Върнах се в килера. Беше ужасно неуютно с миризмата на боя и сърбежите от бълхите. Но аз съзнавах дълга си. Животът на офицера от Апарата е труден, особено точно в този апартамент.
Екраните все още не показваха нищо смислено — на Рат му трябваше време, докато се покатери до антените на Емпайър Стейт Билдинг. Но образът на телевизорчето беше съвсем ясен. И трите големи телевизионни мрежи усърдно отразяваха събитието.
Някакъв политически коментатор разправяше надълго и нашироко историята на проекторезолюцията и всички препирни около нея по целия свят. Усмихнах се снизходително — та нали тези национални препирни се решаваха в леглата на бардака „Грейшъс Палмс“!
След половин час задушаване и почесване, на трите ми екрана се появи образ.
Първо се стабилизира екранът на Кроуб. Бе проснал една жена на кушетка и явно провеждаше с нея сеанс по психоанализа, защото тя неспирно повтаряше как нейният тригодишен брат я изнасилил, когато била само на шестнадесет години. Не знам дали Кроуб я слушаше, но проникващото му око изследваше половите й органи в пълни подробности. Веднъж откъсна погледа си за малко и успях да забележа, че са му дали великолепен кабинет — цели рафтове, затрупани с черепи, а дипломата му на психиатър бе окачена на стената в златна рамка. Но освен да си отбележа, че възможностите за използване на доктора не са прахосани и че в „Белвю“ му осигуряват всичко необходимо, днес нямах намерение да се занимавам с него. Изключих неговия екран, за да не ме разсейва.
Графиня Крек седеше в голямото помещение на офиса в Емпайър Стейт Билдинг. Поправка — лежеше по корем, подпряла брадичка на дланите си и четеше книга. Заглавието беше „Кухнята на всички страни“. В момента преглеждаше индийските рецепти. После цъкна с език и страницата се обърна. Тъкмо да се стресна и видях, че котаракът направи това. Графинята се зае с индонезийските рецепти.
Екранът на Хелър ми показваше същата телевизионна програма, която и аз следях на своето телевизорче, но с много по-ясна картина и по-ярки цветове. Хитрец. Този път бе решил да не присъства лично. Момичетата от „Грейшъс Палмс“ щяха да се настанят в ложите за наблюдатели и той доста трудно би обяснил на Крек цялата история.
Тя изгледа Хелър с крайчеца на окото — той седеше на стол пред телевизора.
— Мили, изглеждаш ми притеснен. Нещо лошо ли се е случило?
— Заради този шум в ООН — обясни Хелър. — Не ми харесва накъде вървят нещата. Документът, който ме интересува, бе приет от Общото събрание. Но за да влезе в сила, трябва да го приеме и Съветът за сигурност. В работата му участват петнадесет члена, но е достатъчно една велика сила да наложи вето и — край на документа.
— Какви велики сили? — полюбопитства графиня Крек.
— Съединените щати, Франция, Обединеното кралство, Русия и Китай. Дори ако всички останали гласуват „за“, а една велика сила наложи вето, всичко е свършено.
— Скъпи, а какъв е този документ?
— За правата на жените.