Заудрях главата си с юмрук. Това ми помогна.
РАДИОСТАНЦИЯТА!
Нали беше при мен! Сега вече знаех, че трябва да натисна бутона най-отгоре.
Рат отговори на повикването.
— Веднага хващай телефона — заповядах му. — Обади се на полицейския инспектор Булдог Графърти. Съобщи му, че до един час ще бъде убита една жена в апартамент 21 на „Бог Стрийт“ 352 в квартал Морнингсайд Хайтс. Кажи му да тръгва натам!
— Толкова ли е спешно?
В този миг бих го убил, ако можех!
— Само да се издъниш този път и ще те направя клиент на Медисън!
— Ама кой кого ще убива? — попита Рат. — И как научихте, като сте чак в Африка?
— Ти ще се обадиш ли по телефона или не? — разпених се аз. — Пилотът-убиец вече пътува към местопрестъплението! А убитата жена ще бъде намерена размазана по килима!
— Офицер Грис, струвате ми се малко пренапрегнат.
— Не колкото ти ще бъдеш, щом ти опра един „Колт 44 Магнум“ в празния череп!
— А, вие се намирате близо до Роксентър Плаца.
Да го „бибипам“! Протакаше разговора, за да ме открие с пеленгатора на радиостанцията!
— Повтори съобщението! — изпищях аз.
Повтори всичко дума по дума, както са научени всички агенти.
— Чуй ме, „бибипецо“ с подпухнал мозък, ако полицаите не отидат там да хванат убийцата през следващия един час, ще ти махна главата!
— О, ще се погрижа за това, офицер Грис. Вече набирам номера.
Свлякох се на пода. Като омагьосан се взирах в екрана на графиня Крек, която бе понесена от метрото към срещата със своята съдба.
Бях почти сигурен, че скоро ще се отърва от тази зла жена, от смъртоносната графиня Крек.
Глава четвърта
Кварталът Морнингсайд Хайтс не изглеждаше особено зле. Беше пълен с дървета и добре облечени, но кисело намръщени хлапета, които зяпаха минаващата графиня Крек с непоклатимата увереност, че тя е маскирана служителка, издирваща кръшкачи от училище. Като че очакваха всеки момент да надуе полицейската си свирка. А и устремната походка на Крек едва ли би могла да остави друго впечатление у тях. О, Богове, помислих си аз, как ще писнат и побягнат лудешки, ако знаят, че тя ей сега ще извърши най-кървавото убийство. Даже закоравелите улични хлапета от Северен Манхатън трудно биха понесли това, което според мен непременно щеше да се случи.
Мрачното потракване на токчетата й спря пред жилищен блок с номер 352. Сградата не беше овехтяла — нямаше портиер, но бронзовите пощенски кутии сияеха от чистота. И точно върху кутията за апартамент 21 ясно личеше името:
Мис Джейн Симънс
Значи живееше сама! О, Богове, нима никой нямаше да се изпречи между графиня Крек и това ужасно престъпление? А, все пак имаше кой да го стори. Инспектор Графърти скоро щеше да пристигне.
Без дори да подозира за капана, който й подготвих, графинята натисна звънеца до входната врата. Разкъсвах се между надеждата мис Симънс, която сигурно е била на демонстрация около ООН, още да не се е върнала и надеждата, че вече си е у дома, така че Графърти да залови тази същинска дяволица от Манко с окървавени ръце.
Изпод бронзовата решетка се чу глас:
— Да?
Графиня Крек се представи:
— Аз съм ваша колежка от университета в Аталанта, Манко и искам да поговорим за един от вашите студенти.
Гласът заговори оживено:
— Отдавна беше време някой да ме изслуша! Веднага се качвайте!
Ох, тази сляпа, сляпа Симънс! Току-що покани при себе си смъртта!
Натиснах бутона на радиостанцията.
— Говорете — подкани ме Рат.
— Изпълни ли дълга си? — попитах го.
— Инспектор Графърти гореше от нетърпение като хрътка. Пробутах му историята, все едно съм доносник измежду криминалните. Изтърва се, че вече подушвал как утре ще пишат за него по всички вестници. Напираше му отвътре. Вече разполага патрулните коли из квартала. Няма да ви издъни.
— Добре.
Прекъснах връзката.
Графиньо Крек, поне веднъж те надхитрих, а ти дори няма да усетиш, че аз съм те подредил така! Жадуващият за слава Графърти сам щеше да свърши цялата работа!
Графиня Крек се взираше във входната врата, която прещракваше, а тя не знаеше, че точно сега трябваше да дръпне. Щраканията престанаха. Графинята много нетърпеливо дръпна вратата. Ключалката се оказа твърде слабо препятствие.